|
Всеки е имал смешни и забавни случки в детството си! За някои се сещаме всеки ден, други сме забравили напълно, но има такива, които незнайно как изплуват в съзнанието ни слушайки например любима музика. Така наслаждавайки се на прекрасните песни на любимата си група и разбирайки, че баща ми днес е бил за риба, аз се сетих как преди много години хванах първата си рибка…
Бил съм може би в първи клас. Тогава живеехме на село високо в балкана. Природни красоти и чист въздух колкото си искаш. Така един ден решавам, че е дошъл момента да отида за риба. Тъкмо ми бяха подарили една малка „въдица". Трудно е да се каже въдица. На една пластмасова „джаджа" дълга около 15 сантиметра беше навита 2-3 метра корда, една доста голяма за представите ми оранжева плувка и кукичка. Именно с тези такъми аз решавам да направя първия си самостоятелен риболов. Червеи на село в изобилие. Набързо напълних едно бурканче. Два сандвича за обяд и джобното ми ножче в панталоните, бях готов за потегляне. От вода нямаше нужда, защото по онова време, навсякъде имаше изворчета с ледена вода и ги знаех всичките. Яхнах школника и тръгнах към поточето, което беше на 2-3 километра от дома. По пътя, който минаваше през гората си отрязах с ножчето една пръчка, която да приспособя за въдица. Стигнах до едно малко мостче с три тръби, в едната от които лястовички си бяха свили гнездо. Под мостчето имаше малък вир, в който знаех, че има много риба. Завързах кордата за пръчката, сложих стръв и хвърлих. Нищо! Чаках, чаках, накрая дръпнах и видях, че червейчето вече го нямаше на кукичката. Сложих ново и пак заметнах… Така няколко пъти а риба не хващах. Явно някъде грешах. Променях положението на плувката, слагах стръвта по различен начин, виждах от високото как рибките плуват край кукичката, но риба така и не хващах. Накрая оставих въдицата заредена със стръв във водата и седнах да си изям сандвичите, защото е трудно да се лови риба и много се огладнява сред природата. Като се нахраних станах и погледнах към плувката, а нея я няма! Вгледах се по-внимателно и виждам, че е под водата. С треперещи от вълнение ръце хващам пръчката и дърпам. Усещам, че има нещо тежко на края. Ура! Изтеглям една рибка дълга около 20 сантиметра. Това според моите представи е нещо наистина голямо. С още по-треперещи ръце я откачам от кукичката и с ужас установявам, че не съм предвидил нещо, в което да слагал улова. Ами сега? И ми е жал за рибката! Как така ще занеса в къщи умряла рибка?! Аз рибар ли съм или какво? Оставих я на сянка под колелото, защото край поточето нямаше никакви дървета и започнах да нося в шепички вода от вира и да я поливам. Като не забравих да заметна пак въдицата, че да й хвана едно другарче да не е сама. В един момент видях, че рибката взе по-рядко да помръдва и започна да бере душа. Тогава ми идва гениалната идея, че трябва да й дам да пие вода и да се освести. Стискам я здраво с две ръце и я потопявам във вира… Рибата не помръдва! Бре, явно съм я стиснал силно и съм я убил! Я, да поотпусна малко захвата… А рибата само това и чакаше, Плясна силно с опашка, опръска ме по лицето и изчезна във вира… Поплаках си малко! Не помня вече от яд, че я изтървах ли или от срам за глупостта, която направих! Друга рибка не можах да хвана този ден! Явно тази е предупредила останалите! Та това беше първата ми хваната и изпусната рибка.
След това много пъти съм ходил на този вир! Понякога хващах много рибки, а понякога се прибирах с празни ръце. Няколко години по-късно реших да заведа един мой съученик на гости на село и да идем заедно за риба. Лятото се случи горещо. Отидохме до вира и какво да видим, вода почти нямаше! Целия вир почти беше пресъхнал и бе останал само около два на два метра. Рибата вътре беше повече от водата. А ние пак неподготвени. Гребем с ръце и вадим риба, гребем и вадим. Върнах си го тъпкано за изтърваната преди години рибка. Извадихме инструментите от велочантичките на колелата си и ги напълнихме с риба, а те колко ли хващат… Тогава си съблякохме фанелките и ги напълнихме колкото можахме с риба. После в къщи падна голямо чистене и пържене. Дори и котките намазаха, а нас ни домързя да се връщаме до вира за още риба.
За риболова на по-късен етап няма да разказвам, защото обикновено се смята, че се преувеличава. Но нямаше как да не си припомня с умиление за първата си хваната и изпусната рибка!
При вас как беше? Ще се радвам да споделите и вашите истории!
|
