Предисловие

"— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?
— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!
— Тъй, амчи как! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко — добави бай Танко и си избърса носа с ръкава."

Предисловие

Вече беше прочетена книгата на Рей Бредбъри "Дървото на вси светии", и не само прочетена по няколко пъти, ами и носена навън - нали е малка, тънка и удобна, и често цитирана (сега погледнах, издадена е през март 1981 г., така че това, което ще разкажа, почти със сигурност става през есента на тази година). Впрочем, интересно е, че Текла Алексиева е нарисувала динен фенер на корицата, въпреки че от текста става съвсем ясно, че става въпрос за тикви - както и трябва да бъде на този празник. Сигурно, поради българската традиция да се правят именно динени фенери, а не тиквени.

В двора на висшето учебно заведение, близко до нас, растяха доста дървета. Повечето бяха стари, високи и различни. Близо до централния му вход имаше един висок бор, на който понякога се катерехме, но имаше и по-интересни дървета за тази цел - например един стар, разклонен орех. Като добавим и дърветата из съседните градинки, планът за всекидневното катерене, не че имаше такъв де, беше трудно изпълним. Общо взето иглолистните дървета са по-удобни за катерене - клоните им са като стълба - хем са почти водоравни, хем са удобно пораснали на равни разстояния един от друг (говоря като опитен, едновремешен, дървесен катерач), но пък широколистните са по-сенчести, а и по-интересни, но това през лятото. Така...

Всъщност бях общо взето послушно дете, не съм правила големи пакости. Уважавах възрастните хора и си имах респект. Най-големият ми недостатък беше блеенето. Бях голяма блейка! Вечно някъде се замотавах и се налагаха издирвателни акции.  Случките, които ще ви разкажа се случиха в един и същи период.

Била съм някъде втори клас. Първата случка с асансьор ми държи влага и до днес. 😄 По него време живеехме в пететажен блок без асансьор.Нашето жилище беше на петия етаж, а на другарчето от случката на първия. Един ден като се чудихме какво да правим, решихме да отидем до съседния блок, който беше на девет етажа и имаше асансьор. Решихме да се повозим, че нали ние нямаме такова чудо. И ето ни в асансьора! Натискахме копчетата и се возихме нагоре-надолу. В един момент обаче едно копче привлече вниманието ни...

Впечатлен от разказите на другарчетата, с риск да се повторя ще събера и аз в статия всичките си предишни коментари за пакости и лудории. Тъй като отсъствах от махалата няколко дни, ще разкажа на свой ред какви разбойници бяхме ние най-вече на село. Там децата бяха буйни, или както модерно се наричат сега - хиперактивни. Та С какъвто се събереш, такъв ставаш - казва известната поговорка...

Мили другарчета, тази статия за трите ми любими бели от детството първо беше коментар към чудесната статия на Айви за детските случки. Но Влади ме посъветва да го превърна в статия. Така че, ето я и нея. 😄

Всъщност, аз бях добро дете и бели не съм правила много-много, затова и две от трите, които ще ви разкажа, са с главен герой друг, а аз имам само "поддържаща роля".

И така...

Реших да ви разкажа няколко забавни случки от моето детство, а после вие да разкажете такива от вашето.

Ще ви запозная с една моя любима беля! 😉