Точно през изтеклия вече ден исках да ви покажа и моите плюшени играчки, мили другарчета. Ето ги. Така, както са наредени, ми приличат на английското кралско семейство. 😄

Великолепната пролетна статия на Ели. Ще се разходите "виртуално" по горите и парковете на Сливен някъде през 198... година. Паметник на Ленин, катерушки в детския кът, сандвичи с масло и кашкавал, "другарки" учителки... И неповторимият дъх на детство, коийто се носи от всеки ред на този разказ. Приятно четене!

Нямам особено топли спомени от зимата. Тук сняг рядко пада, с което основният й детски чар малко ми се губеше. Е, имаше ги разказите за онази снежна буря, когато три дена нямахме ток и вода. Бурята не помня, но ток и вода тогава по начало често нямаше, така че... Или цяла зима си седяхме вкъщи, ходехме с боцкащи гащи и фланели, гледахме черно бели зимните олимпиади и чакахме да дойде пролетта.

А с идването на пролетта от училище започваха да ни извеждат сред природата. В Сливен поне природа колко щеш – Хълма на свободата, който всички ей така, на инат си наричахме Хамам баир, Свети Георги (aka Съби Димитров или може би обратното), Градската градина... Не че сега ги няма, просто е различно.

Мили другарчета, представям ви сценария за шестдесет и трета серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

В петъчната киновечер продължаваме с „добрите стари филми“ от „лошия“ Съветски съюз. 🙂

Бабината къща... Скъп и топъл спомен от детството. Няма човек, който като чуе думата детство да не се сети за къщата на баба. Игри, смях, свобода и простор - това бе за мен тази стара, къща от керпич, в едно малко, липсващо на картата, село. И всеки път, когато спомените ми ме отнесат натам, нещо стяга гърлото и сълзите идват, неканени...

"Вашият квартал, или един друг, подобен на вашия..." Така започва прекрасният български филм "Един снимачен ден", заснет преди повечето от нас изобщо да са били родени. Действието там се развива около кино "Изток". Това беше и моето квартално кино. Сега, докато са чудесните Великденски празници, съм в София и имах път именно към стария си квартал. Изпълних се с много мили спомени, които реших да споделя с вас, приятели. Минах покрай детската ми градина и се пренесох в първата половина на 80-те години. Тогава ходех на детска градина с огромно неудоволствие заради яденето (както вече нееднократно съм коментирала)...

Мили другарчета, 🙂 нека се почерпим с някои от любимите ни сладки, шоколади и бонбони, толкова тясно свъразни с нашето детство. Освен домашните сладкиши, кексове, курабийки правени от мама и баба, тези от магазина също не бяха за подценяване. Сигурен съм че ще събудят апетита и на най злоядите деца в нашия сайт. Колко хубаво би било ако можеше да се изхранваме само с това, а не да сме длъжни в детската градина или ученическия стол да ядем всички онези супи и манджи(като кюфтета със сос или зелеви сърми с бешамел), а накрая за десерт да ни дадат разните там малеби-та, грис каши, сутляши или ашурета-та.

Мили другарчета, представям ви сценария за шестдесет и втора серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

По желание на наши другарчета рубриката „Съветска киновечер“ ще продължи с прожекцията на филма „Съдбата на човека“ от 1959 г. 🙂