А аз бях толкова злоядо дете, че не ядех дори сладките неща. Само плодове обичах. Спомням си как един течен шоколад от Франция стоя с години в хладилника. 😄 А от шоколадовите яйца ме интересуваше само играчката, самият шоколад не ми представляваше никакъв интерес.

ох, kitten, защо, другарче злоядо, не си живяло на нашта улица, щях да те оттървам от всички сладки работи!!!!! аз лично обожавах едни картонени кошнички, с целофанено прозорче, пълни със половината производство на бонбонената фабрика в горна оряховица

Сега ако влезем в "Централни хали" от първата снимка и потърсим нещо, което да е като това на четвърта снимка, най-много да си купим "био" конфитюр от ягоди с обяснение на етикета, че ягодите са "50 %" от съдържанието

Но тези неща вече е безсмислено да се коментират.

Днес обаче ядох един конфитюр, който го е правила майката на Админа и е също толкова вкусен, като този от 4-та снимка 😉 Сега трябва да се научим и как се правят в домашни условия "народни вафли", фин млечен шоколад, локум...

Мммм, обичам опаковки от храни такава носталгия ми навяват, въпреки че някои от тези неща дори не съм ги вкусвала. Много благодаря,Anakin!

Аз бих опитал конфитюр от зелени доматчета. Май никога не съм ял такъв!

големият хит в производството на домашен мармалад беше "оня" мармалад с бонбони - доколкото си спомням освен натрошени бонбони /защото бяха евтини и имаха есенции, които да заменят индришето/, се слагаха домати и моркови - всичките настъргани; невероятно вкусна комбинация

Бебо, направи го при първа възможност! Няма такъв екзотичен вкус. Аз го свързвам със закуските в почивната станция на морето. Наред с другите неща в чинийката: масло, шпеков салам или шунка, сиренце или къдраво нарязан кашкавал слагаха в малка купичка количество дебело да намажеш цяла филия. Имаше го само купешки. Бабите на село не помня да правеха точно такова сладко. Правеха от ягоди, малини, смокини, кайсии, варяха рачел от тиква, а зелените доматчета отиваха за туршия.

Точно така, кисели съм ял, но никога не съм предполагал, че има и конфитюр - ще опитам при първа възможност!

Гоше,

На път си да ми развалиш диетата! Устата ми се напълни със слюнка заради спомена от всичките тези отдавна отлетели вкусове...

И защо ми се струва, че ние някога бяхме (предимно кльощави и злояди), а днешните хлапета предимно преяждат и са повече от "пухкави"?

Чуй сега и моя злояд спомен

По едно време в София (а може и в други градове) стана модерно да се прави сладко от рози. Бабчето ми се поболя, че не вкусвам този специалитет, но после свикна. И един ден ме води на гости къде мислиш? У една от многобройните й племенници - поетесата Лиана Даскалова. Красива дама, изискана и... тръгва да ни черпи със сладко от рози. Баба ми притеснено предупреди: "Тя, нали ни е седмаче, не яде такова сладко". И мене дамата ме подмина с такова изражение, сякаш съм се родила нещо повредена.

Е, Anakin, оттогава си умирам за това розово сладко. А доматен конфитюр още не съм прояла