Доколкото виждам, сметановият е 0.63 лв, а сметаново-шоколадовият - 0.75 лв. Май е малко скъпичко, наистина, на мен ми е останало като цена нещо между 10 и 20 ст. за сладоледа във фунийка, който продавачките не слагаха на топки с тези модерни лъжици сега, ами мажеха във фунийката с една лопатка, помните ли? Най-отгоре забождаха по една плоска лъжичка - и тя с вид на лопатка (много ги харесвах тези лъжички!). И след съвсем кратко време фунийката протичаше отдолу, просто да се чудиш как ставаше това, при положение, че не беше пълна до долу (на дъното винаги имаше поне 3 см кухо пространство)... И продавачките не бяха 16-годишни, ами поне 60 (според тогавашното ми виждане), при това - облечени в бели престилки... Ех, дааа... А пък сладоледа в сладкарниците и ресторантите - в какви метални купички го сервираха... И ухаеше мнооооого по-различно дори от най-добрия сладолед сега, спомняте ли си, спомняте ли си?... Много ми харесваше да си го обирам с лъжичката (миниатюрна, метална), като се разтопи. Давам мило и драго за една такава пълна купичка!...
А като видях снежинките (на гърба на кутийката)... нямаше ли снежинки и на Ескимо-то?...
Прекрасен спомен, donaddt, чудесно!!!

Имам спомен за цената на едно кисело мляко - 23 стотинки. Та сметаненият (не знам дали се забелязва, че е сметанен, а не сметанов, 🙂 ) е колкото три кисели млека.

Да, сметанен, разбира се 😏 .
Колкото до цената на киселото мляко - много точни предположения 😏

Аз си спомням едни други опаковки на сладоледа. Представляваха едни буренца от някакъв материал от който се правеха найлоновите капачки за буркани. Вие помните ли ги?

Аз си спомням буренцата от сладолед, обаче какви бяха буренцата от мед?...

Ами, едни такива тумбести, пластмасови, май прозрачни или леко синкави. После ги облепяхме с една мъхната шарена хартия и ето ти подарък за мама (Хартията веднага падаше, ама карай.) Може и да бъркам, но имаше и пчелички по тях

Ами те май ще са били едни и същи и за мед, и за сладолед .

Любимият ми сладолед беше плодов. Имаше вкус на замразен нектар. Сещате ли се за него? Беше от машина.

Филиповаели, отивам да преровя чекмеджетата на баща ми. Не може да не си е събрал бурмички в нещо такова. Сетих се за буренцата - бели и мръснотъмно розови пластмасови. П.П. Открих го, бяло, без капачка. Сега остава само да го снимам и да го добавя, :) Добавих го, ура, ура!

Буренцата! Бях започнала да си мисля, че са плод на въображението ми. Колкото хора бях питала за тях, и набори и по-големи - никой не ги помнеше 😉

Имах такова буренце и винаги съм се чудила от какво е :).
Най-после мистерията е разкрита 😄.

Аз искам да добавя още една кофичка, подобна, ама с малко разлики - беше ни дълги години и саксия.

http://nashetodetstvo.com/uploads/posts/2009-10/1254412934_dscn2146.jpg

http://nashetodetstvo.com/uploads/posts/2009-10/1254412947_dscn2147.jpg

Чудех се къде съм виждала кутийката, която прилича на малко буренце - сетих се вече - свекърва ми си държи подправки в такава.

На тия буренца сьс сестра ми им викахме бьчонки и сладоледа все имаше малко лед отдолу явно честичко се размразяваше ама много си го обичахме и пликчетата с плодово мляко. Ако имаш малко стотинки-млекце,ако имаш повечко-сладолед 👏

И аз много добре си спомням тези сладоледи. Вероятно са били скъпички за времето си, но на мен и брат ми ни ги купуваше вуйчо ни, който не се скъпеше и ни угаждаше за всичко, и който загубихме преди броени дни, за съжаление. Божееее, какви времена бяха! Каква носталгия, нямам думи...

Тези големи сладоледи на Сердика ги наричахме Сладолед за вкъщи. те са в големи опаковки, затова цената им беше височка 0.60, 0.75лв.
От една такава голяма кофичка излизаха 3 -4 порции🙂