Мили другарчета, сядайте на малките столчета пред телевизорите, гушнете любимата играчка и гледайте днешното филмче, което дават по "Лека нощ деца"! Тази вечер ще се запознаете с Ушко и Зъбчо и техните приключения в "Приказки под шипковия храст".

     Приятно гледане!... Какво? Не започва ли? Ами щракнете копчето на телевизора... ЩРАК

Представям ви ТОМ I на моя сборник от фантастични разкази, събирани от различни вестници и списания!

Приятно четене и разглеждане!

НА ЧАША РУСКИ ЧАЙ

Понякога съвсем неочаквано в паметта ми изниква картина от миналото. Само за няколко секунди, но съвсем ясен отпечатък . Изниква плътен и силен, с мирис, цвят, звук и разни приятни чувства, събуждащи сетивото ми за носталгия. Чувства, които са изчезнали от ежедневието ми.

Вчера сутринта вървях по шумен градки булевард, когато пак се появи такава картина.

Стая, или по скоро усещане за стая, в старата ми гимназия. Няколко души седят на столове (...)

Ровейки в един стар хладилник, превърнат на шкаф (който май трябваше също да снимам, тъй като е Мраз "от едно време") попаднах на няколко нещица с които съм си играл като малък.

Неотдавна моят син, макар и с голямо закъснение, откри магията, наречена „Копче за сън” – в онзи й вариант от плочата на „Балкантон”, в който текстът на Валери Петров по блестящ и неповторим начин е претворен във вълшебен музикален театър от композитора Георги Генков. Та решавам аз да му потърся в книжарницата и самата книга. Влизам в голяма и богато заредена книжарница и търся сред лавиците, но понеже не я откривам, се обръщам към продавачката – сравнително младо момиче (по сегашните ми, уви, стандарти):

– Добър ден – започвам аз и продължавам с нарочно изнесен глас и отчетлива артикулация на всяка дума и звук, защото ми е ясно, че трябва да дам заявката си максимално разбираемо – все пак не говорим за заглавия като „Хари Потър” или „Игрите на глада”, нито пък за техните автори. – Търся една детска книга – „Копче за сън”… (и след кратка пауза добавям небрежно, за да не я обидя, в случай, че все пак знае)... от Валери Петров ...

Статията за училищните кръжоци на trak123, озаглавена Kio estas tio? ме провокира да се замисля за ТНТМ. Аз не съм била в такъв кръжок, но пък участвах в състезания.

При последната ни разходка в близката гора попаднахме на този симпатяга. Което пък ми напомни за кръжока по биология в училище, както впоследствие и за други кръжоци пак там.

В различните класове участвахме в различни кръжоци, странното беше, че повечето от тях се провеждаха удивително непостоянно и най-често приключваха след само няколко занимания. Явно мотивацията на водещите ги учители не е била вече на нужното ниво.

Единствено в единия от кръжоците - този по ТНТМ (Kio estas tio? 😄 ) - участвахме в няколко поредни години(...)

Този път картинката е по-трудна за отгатване. Поне за мен, защото никога досега не съм виждал такова нещо, макар че би трябвало да е съществувало за "всенародно употребление" когато сме били деца. Допитах се до главния админ и той каза, че са му много добре известни тези предмети. Но той и затова е "главен админ", за да знае всичко , свързано с детството ни. Така че въпросът е към всички, с изключение на "главния": КАКВИ СА ТЕЗИ НЕЩА?

Случайно открих кутия от любимите ми "Бисквити с фъстъчен крем" от 80-те години - за съжаление празна. За момент обаче ми се стори, че пак усещам чудния вкус. Погледнах цената - 2,00 лв. - хич не изглежда евтино, като се има предвид годината - 1985.

(...)

Как се казва това нещо? И за какво служи