Представям ви няколко позабравени играчки от моето, от нашето, от тяхното детство...

Здравейте, другарчета и честита първа есен! 🙂

Първа есен означава, че трябва да сме подготвени за лошо време. А това обикновено означава, че трябва да прибягваме до услугите на един стар наш познайник - автомобила.

Първият учебен ден. Годината е далечната... 1985. Преди цели 30 години! Как неусетно минава времето...

През лятото посетих в Шумен първия по рода си в България Музей на детската градина, бях чула отпреди за него и ми беше много интересно. Повечето от вещите ги свързвам с моето детство затова ви ги показвам, чувствах се сякаш съм се върнала с машината на времето в моята предучилищна група и отново съм на 6:

Другарчета, вчера на излизане от сградата, където работя, ме осени нещо необикновено!!! Току на входа, вече бях започнала да слизам по стълбите към тротоара и чудо: направо го усетих, не, по-скоро направо го помирисах оня, неповторимия мирис, който ме лъхваше на входа на сладкарницата в нашето село. Върна ме направо 30 и повече години назад!!! Един такъв особен мирис, малко като на боза, сиропирани пасти с розичка отгоре, ванилия и знам ли още какво. Направо ме накара да поспра за малко и даже тайничко се поогледах, но не разбрах откъде идва, на какво се дължи. Знам само, че в нито една сегашна сладкарница или магазин не съм го усещала, даже може да се каже, че го бях и позабравила. О, Детство...!

Мили другарчета, представям ви сценария за осемдесет и четвърта серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

"Другите две момичета, и те като мен за седми клас, бяха от различни училища и не се познаваха. Росица беше висока и кльощава, с подстригана на паница светла коса. Светла беше по-ниска, с доста женствени форми и тъмна коса на опашка. Чуждите езици им куцаха, говореха малко само руски. И двете казаха, че ги изпращали на лагер като награда за активна пионерска дейност. Росица била отряден председател, а Светла – звенева. Не стана въпрос дали бяха пълни отличнички. Аз нищо не казах, защото малко ме беше срам, че изобщо нямам пионерска дейност, с която да се похваля. А и не бях пълна отличничка заради гнусната биоложка..."

Прочетох една книга излязла наскоро, в която се разказва по много забавен и хумуристичен начин за едно момиче българче изпратено на детски международен лагер в Северна Корея 1989г. Тази книга ме върна към моето и вашето детство.

Здравейте на всички от Нашето детство.

Днес, влизам в Спортал и гледам червен надпис вървящ над главните новини... Не го прочетох, но ми се мерна нещо "Аладжов"... Казах си, това да не е нашия човек... И бам, точно Кирил Аладжов ще представя книгата си... Естествено бях на 90% сигурен че става въпрос за Игрите...

И добре че бе към 14.30, а пресконференцията започваше в 15 по Спортал ТВ.

Ето и какво успях да запиша, въпреки десетките сривове на предавания сигнал с ХД от пресконференцията през сайта им...

Мили другарчета, представям ви сценария за осемдесет и трета серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Здравейте приятели! Искам да ви попитам. 

Помните ли какво беше

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето? 

Да чакаш да получищ писмо в истинската си поща /конвенционална/ 

Да събираш картинки от дъвки без значение дали си момче или момиче. 

Да ти се набере лентата на касетата и да я навиваш с пръст или молив? 

През лятото да ти трябват пари за сладолед а не за алкохол! 

Гледаш ВИДЕОКАСЕТИ с любимите си филми. 

Да чакаш 5 часа в неделя за "часът на Дисни" 

Да играеш на криеница, стражари и апаши, капитане капитане, замръзванка, народна топка и други! 

Да попълваш лексикони? 

Да караш колело с контра вместо със спирачка и скорости. 

Да се катериш по дърветата за да си откъснеш джанки или череши! 

Да колекционираш "Мики Маус" 

Да прекарваш летата при баба и дядо на село? 

Да се прибереш у дома със бездомно котенце пълно с бълхи :) 

Да скачаш на въже и ластик. 

Да играеш с приятели едни смешни игри с ръце /пеене и пляскане/ 

Да викаш ДАМА ПИКА и всички други производни духове. 

На рожденния ти ден тортата да е направена от мама? 

Да си пишете бележки в час и да си ги подавате от ръка на ръка вместо да пратиш смс! 

Да колекционираш салфетки , сапуни календарчета и други. 

Да пиеш вода от чешмата а не от пластмасови бутилки. 

Да няма компютри 3D игри и 150 канала телевизия и да смяташ тетрис и супер марио за изключително интересни? 

Ако някой ти трябва да отидеш у тях без да му се обаждаш

Да имаш един телефон за връзка със семейството си а не няколко Джи ес ем номера. 

Да слагаш снимките от рожденйия ден в албум а не в Фейсбук. 

Да използваш пароли само когато измисляш някаква игра а не за да ги въвеждаш някъде. 

Хората които не са преживели такива моменти просто не могат да си представят за какво става дума 

Не беше ли по хубаво когато бяхме малки и животът беше по ... прост :)