Главна » Училището » Kio estas tio?*
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2026 (1)
Октомври 2026 (13)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
 
 
Администрация
 
Kio estas tio?*
25-11-2015, 14:38 | Автор: trak123 | Категория: Училището

При последната ни разходка в близката гора попаднахме на този симпатяга. Което пък ми напомни за кръжока по биология в училище, както впоследствие и за други кръжоци пак там.

Kio estas tio?*

В различните класове участвахме в различни кръжоци, странното беше, че повечето от тях се провеждаха удивително непостоянно и най-често приключваха след само няколко занимания. Явно мотивацията на водещите ги учители не е била вече на нужното ниво.

Единствено в единия от кръжоците - този по ТНТМ (Kio estas tio? 😄 tongue hum-hum) - участвахме в няколко поредни години. Това беше обаче и най-скучният кръжок. Винаги сглобявахме един метален конструктор - виенско колело - който беше около половин метър висок и се задвижваше с помощта на манивелка и ремъче... освен ако не беше сглобен накриво, което често се случваше lol

В кръжока по готварство разполагахме със страхотно добре обзаведен кабинет с всички необходими кухненски уреди. Водеща на кръжока бе учителката по география, а кулминацията на заниманията беше груповото приготвяне на пица. Аз и един съученик специално ходихме на десетина километра извън града с колела, за да доставим пресни печурки за пиците. Накрая обаче разумът надделя и изхвърлихме набраното, за да не провокираме съдбата. На учителката съобщихме, че сме намерили само стари и непотребни вече печурки. Днес се чудя, тя с какъв акъл се е съгласила на нашето предложение. Но пиците станаха мноооого вкусни и без никакви гъби.

На мен лично най ми харесваше в кръжока по биология. В началото на учебната година започнахме да изучаваме животинския свят първо от по-просто устроените организми. Рисувахме чехълчета и еуглени и т.н. Беше си и малко изобразително изкуство 😄 Обаче преминахме по-натам и дойде урокът за планариите. Седях си вкъши и четях урока в учебника. Според описанието, трябваше да виреят тези т.нар. планарийки под камъните в реките. Реших да проверя и с един съученик организирахме набързо една изследователска експедиция. Реката в градчето бе хваната в бетоново легло и се бе превърнала в неприятен канал, задръстен с всякакви боклуци. Освен някои жаби и пиявици, ни следа от планарии. Но ние не се предадохме. Тръгнахме срещу течението в посока извора и скоро излязохме извън населеното място. Тук рекичката беше много чиста и красива, виеше се между бели камъни и образуваше вирчета. Честно казано не вярвах вече, че ще намерим нещо и подозирах, че и този урок ще си остане твърде абстрактен и само на хартия. Ноооооо, чудото се случи, след кратко търсене попаднахме на цяла колония планарии, които само нас и чакаха tantz На другия ден всички часове по биология протекоха вълнуващо, с нагледна демонстрация на - що е то планарията.

Може би подтикната от тази акция, учителката по биология организира скоро и кръжок по биология. Първоначално рисувахме надлъжни разрези на дъждовен червей и пчела, посветиха ни в тайнството на създаването на меда. И преминахме бързо-бързо към практически действия: дисекция на дъждовен червей и жаба. Познайте кой набави материала. Жабката я дебнах доста дълго на един гьол в съседно училище (нямаха си явно биологичен кръжок lol) Гледах я няколо дена преди кръжока в банята вкъщи. Направи ми впечатление, че пусна някакви ципи от устата си, та я измих, за да бъде чистичка за кръжока, което се оказа обаче грешка. Точно тези ципи трябвало да изследваме с микроскоп, но учителката не ме беше предупредила. После влезе в действие памуче с малко етер, после скалпел, ножичка, карфици и така... Следващото занимание щеше да е уж с риба, която после трябваше да бъде предоставена на кръжока по готварство, т.е. двата кръжока щяха да имат съвместно занимание, но кръжокът по биология беше разформирован точно толкова бързо и изненадващо, както и бе създаден.

Но най-вълнуващ бе за мен първият ми кръжок в училище, този по есперанто. Бях очарован от идеята да учим универсален език, с който да можем да общуваме с хора от най-различни страни. По непонятни причини обаче и този кръжок бързо-бързо спря да съществува.

А ето и още две снимки на сладура от заглавието, загатката не ще да ви затрудни твърде много си мисля, особено другарчетата от кръжока по биология tongue :

Kio estas tio?*

Kio estas tio?*

-------------------

* Kio estas tio? - Какво е това? (Превод от есперанто)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (25 ноември 2015 14:55)

Трак, отдавна не съм чел такава хубава "децка" история в "НД"!!!

нямаха си явно биологичен кръжок
😄




--------------------
 
 
№2 от: Айви (25 ноември 2015 15:19)

👏 Чудна статия, trak 123!

Уплаших се като четях за печурките! 🙄 После, като разбрах развръзката се успокоих. 🙂

Иначе, ви завиждам за пицата, пък! В онези дни си беше направо лукс!

пусна някакви ципи от устата си, та я измих, за да бъде чистичка за кръжока
😁

Следващото занимание щеше да е уж с риба, която после трябваше да бъде предоставена на кръжока по готварство

😁

Много ми хареса тази идея! Жалко, че не е успяла да се осъществи!

И аз ходих на кръжоци, но и нашите май бързо са разпадаха, по същите необясними причини. Единият беше по нещо като екология (вече не помня точно), водеше го учителката по география, но май повече се занимавахме с биология. И ние обикаляхме край реките от кръжока. Щяхме да броим щъркеловите гнезда в района, но май до това не се стигна...

Другият бе по шев и кройка, ама без наличието на шевни машини. 😁 Вероятно затова не се научих да шия. xaxa2 request

А относно загадката: мисля, че е саламандър.


 
 
№3 от: Зико (25 ноември 2015 18:26)

Дъждовник?

Хубава статия, браво! pionerche


 
 
№4 от: trak123 (25 ноември 2015 18:31)

Дъждовник или още саламандър 😉 Страхотно е, че ги има все още из горите и не се крият особено. Браво на вас!  👏 Ще се радвам да споделите и вие кръжочески опит, остава още само ТНТМ  hum-hum ... Едно време доста го употребявахме, но по-често само като абревиатура  yajuyo в нет-а се оказа, че има информация. А намират ли се есперантисти в махалата?


 
 
№5 от: Айви (25 ноември 2015 20:16)

Цитат: trak123
остава още само ТНТМ

За ТНТМ не се бях сещала отдвана. request Но статията ме провокира и се оказа, че помня доста неща.

Ще си събера мислите и ще посветя статия на ТНТМ-то! pionerche


 
 
№6 от: anni (25 ноември 2015 20:32)

Аа и аз съм ходила на кръжок по биология, обаче повече от любов към предмета, отколкото заради интересни занимания. Спомням си някакви жаби в буркани, някакви дисекции с течност някаква и нищо друго. А към такива симпатяги като горните изпитвам лека антипатия.?




--------------------
 
 
№7 от: admin (25 ноември 2015 21:28)

Може би съм разказвам, но да кажа пак: като дете бях много очарован от земноводните и влечугите. В периода 4-7 клас си "отглеждах" какви ли не - жаби, змии, костенурки, гущери... (бележка: Наистина без да им навредя изобщо! Такъв грижлив "стопанин" към такива животнки трудно ще срещнете при целия ви опит :)) Най си обичах тритоните - и до днес съм влюбен в тези крехки и красиви същества, които за жалост почти изчезнаха по нашите ширини. Но ни една саламандра (дъждовник) не посмях да си я/го прибера, наблюдавам и гледам. Въпреки че, по едно време имаше много около градчето ни (в средата на 1980-те). Защото тогава много се страхувах от една разпрастранена сред децата "легенда": за отровата по кожата им и най-важното - "писъкът на саламандрата (саламандъра)" - който те оглушава напълно и чак кръв ти тече от очите! :). Ужас! Не вярвах много-много в тия работи, но тъй и не посмях да рискувам :). Ех, значи, легенда ги е предпазила от това да попаднат в ръцете на любопитно, та даже и доброжелателно момче. Чудо! Смешното е, че тритоните са също "саламандри".

Trak (Димитре?), благодаря за статията!




--------------------
 
 
№8 от: trak123 (26 ноември 2015 09:28)

Влади, ами всъщност Димо 🙂 Тук бих искал да споделя и моето лично убеждение, че имената Димо и Димитър имат съвсем различен произход и не би трябвало едното да се възприема като умалително на другото, въпреки че наблюдавам такава тенденция в последните години. След разговор с гръцки приятел преди много години за мен: Димо произхожда от гръцката дума за народ "демос", а Димитър от гръцката богиня на плодородието Деметра, като умалителните им форми са съответно Димчо и Митко. В Гърция сега често може да се види и надписа "Димос", което означава община. А демокрация - народовластие. Поради всичко това за мен е неправилно празнуването на Димитровден и от Димовци, тъй като това са съвсем различни имена и освен Свети Димитър, не съм чувал да има и Свети Димо. 🤬 😏 И един призив към всички адаши - отстоявайте уникалността на имената ни, не оставяйте същите да бъдат принизени до някаква си умалителна форма. 😄 Ето впрочем как в Гърция умаляват Димитър: Димитриос - Димитрис - Димитракис - Такис, при нас Митко, Митак, Митаче.


 
 
№9 от: Бебо (26 ноември 2015 21:09)

Саламандрите са изключително красиви създания, никога не съм виждал на живо, може би поради факта, че са на изчезване или поне си спомням, че бяха защитен вид.

Аз също, като Влади, бях много впечатлен в детските си години то земноводните и влечугите. Имах книга специално посветена на тях, която бях прочел от кора до кора няколко пъти. Ставаше въпрос за видове разпространени на територията на България. Избрах си за фаворит жълтоухата водна змия. Много исках да уловя и подържа такава. Само дето нямаше никакви около нас. Затова ловях гущерчета в парка и квартала, които после пусках отново на свобода. lol




--------------------
 
 
№10 от: Krista (12 декември 2015 22:02)

Да, прекрасна статия.

Kioma ests la horo?

Мдааам, и аз ходех на кръжок по есперанто и то, доста сериозно учене си беше, но почти нищо не помня. request

На кръжок по биология не съм ходила, но ясно си спомням, че сме правили дисекция на дъждовен червей, на жаба и на шаран. Може би, в седми клас? hum-hum Тогава в нашия учебник, се учеше предимно за различните класове и родове животни. Та, било ни е в учебната програма. Беше много интересно. Червеите трябваше сами да си ги набавим. Шараните също си ги купувахме и носехме сами. Жабите ни ги носеше в една кофа, специално ангажиран за целта човек. Всички участвахме в рязането. Аз, вече знаех, че искам да ставам лекар, та интересът ми беше още по-засилен. Много добре си спомням тези занимания.

Другарката, която ни беше по биология, ни преподаваше и по химия. Там вече, ходех на кръжок по химия. След учебните часове. Занимавахме се с едни набори (големи кутии с разни химически пособия и джунджурии) "Юны химик". Много беше интересно, прекрасни спомени ме налетяха. 🙂


 
 
№11 от: trak123 (17 декември 2015 13:07)

Estas la deka kaj tridek 😏 Mi esperas, ke vi havis mirindan tagon hi 🌞


 
 
№12 от: baibai65 (18 декември 2015 16:18)

Страхотна статия. А земноводното е саламандър или "дъждовник".Не е препоръчително да се пипа, тъй като слузта която отделя е отровна.


 
 
№13 от: mariana (26 юни 2019 10:55)

Сега попаднах на статията и ми стана любопитно - в кръжока по биология на есперанто ли сте си говорили? 😄

 

Между другото, именно благодарение на есперанто аз научих, че волът не е мъж на кравата, защото не е мъж изобщо, ами е кастриран. И че вол и бивол не са едно и също нещо. И други клюки от флората и фауната.

 

Един преподавател по есперанто - ме ограмоти на вече почтената възраст от около 24 години. Аз съм градско дете и дотогава не се бях замисляла много за роднинските връзки между рогатите. Да не говорим, че разпознавам крава от коза, но вол от бивол може и да не разпозная дори ако ми бръкнат с рога в очите! laughing laughing laughing


 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?