Кабинетът по биология » Нашето детство

№1 от: isi (16 юни 2008 23:38)

Admin, мисля, че ни си справедлив

Аз винаги съм обичала биологията страшно много. Не съм завършила биология - само за информация, а нещо друго - също толкова нелюбимо за теб и повечето активни членове тук, струва ми се 😏 Ала учебниците по биология бяха едни от тези, които разглеждах първо и с най-голям интерес. Е, прав си на мен не са ми показвали дисекция на нищо живо, май и препарирани животни в кабинета не си спомням. Но от комплекта с учебници за новата учебна година "биология", "химия", "физика" ми бяха страшно интересни. Всъщност в началото беше "природознание", после имаше "физични и химични явления" и т.н. Не казвай, че нещо не съм била наред. tongue3

Знам много деца на тази възраст (5-6 клас), които още тогава се вдъхновяваха от науката като наука сама по себе си. Вярвай, има голяма нужда тези деца да попаднат на чудесни учители (както може би е било в случая с нашия клас) и да използват увлечението и таланта си да разбират това, което за другите остава скрито. Имаме и нужда да продължат да се занимават с наука така, както тогава, но уви - струва ми се, че много от тях се отказаха.
Всъщност аз бях много добра по математика (това и учих) и вярвам, че от мен щеше да излезе чудесен учител точно и единствено по математика! Обяснявах на приятелите си с голямо желание и страст и мисля, че те чак тогава разбираха за какво става дума. Но пък и аз имах чудесни учители по математика!
Всъщност идеята ми беше, че освен литературата, историята, книгите - основно незадължитените 😏, вдъхновяваща може да бъде и биологията, и математиката, и всички други науки, повярвай ми! И то точно за децата! Най-хубавото е, че хората са толкова различни още от малки и в същото време си приличат толкова много!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№2 от: dani (18 юни 2008 23:40)

Всъшност авторът на текста и снимките съм аз. Напълно си права, всяка една наука може да бъде извор на интерес и вдъхновение за едно дете, стига само наоколо да няма някой "кьопав" възрастен- учител или какъвто и да е там. Понякога вината е и у децата, но по-често скуката в училище е по причина на учителите. Нали виждаш какво съм написал за учителката по биология, която ме пусна да снимам в кабинета й? А за препарираните животни съм пропуснал нещо, но сега ще го напиша. Там, сред бурканите със спиртосани змии и риби имаше някога едно неродено дете. Беше доста големичко в буркана, в който го бяха топнали. Едно такова, като че замислило се за нещо, с наведена надолу главица. Ако се беше родило, сега щеше може би да бъде един от нас, спомнящите си хубавото детство. Ако се беше родило...

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№3 от: Jolie (31 юли 2008 00:22)

Напълно съм съгласна в това,че вдъхновението на едно дете за даден предмет зависи от учителя. Точно по повод Биология ще кажа, че в 6ти клас ни преподаваше една учителка, която не можех да понасям не само аз. Беше една ниска, много мургава, сбръчкана старица. От тогава намразих уроците за растения. Изпитваше ни по много гаден начин и не даваше да се замислиш и секунда след като ти е задала въпрос. Следователно това беще почти невъзможно и отнасяхме 2ките. Честно да ви кажа тогава си учих уроците по този предмет, колкото да имам някаква оценка. След това в 7ми клас учихме за животните. Беше ни друг учител и интересът на децата беше съвсем различен към предмета. За жалост попадах на доста такива учители и затова не научих от самото начало английски, история (от 5ти до 7ми клас ми беше класната по история и от 9ти до 12ти също) И двете някак си приличаха и колкото и да се стараех и да имах 6ци, този предмет така си ми остана най-ужасният от всички и то заради самите учители.

Благодаря за предоставените снимки. Стана ми много драго да зърна отново тези неща и в момента съм доста носталгично настроена към училището. Ужасно ми липсва, а съм завършила само преди 2 години... (По скоро ми лиспва училището в малките класове, когато всичко беше интересно, цветно, бях дете... :( )

№4 от: filipovaeli (11 ноември 2008 11:56)

Аз обожавах биологията точно в този период, когато учихме за нещата от снимките. Имах страхотен учител, който ми беше и класен. Не мога да не спомена името - Йорданка Чапърова. Тази жена е точно от онези учители, които ти остават учители до края на живота . Не съм срещнала по-добър педагог от нея до ден днешен. Гордеех се с това, че кабинета по биология ни беше класна стая. Другите класове ни завиждаха, защото при нас беше като в музей. ДАНИ, нали се сещаш че тези ембриони не са ги убили с цел да влязат в бурканите? Те са били вече мъртви и само са се възползвали от това. А какво лошо има в това да видиш какво представлява един човешки или пилешки зародиш с очите си а не на хартия. Ние имахме и човешки кости, и черепи и май даже мозък. Но съм съгласна с теб, че трябваше да убиваме животинки, макар и насекоми да са били. Ние едно лято имахме задачата да изработим хербарий от всякакви насекоми. Помня, че моя беше направен от кутия на дъното на която имаше стиропор покрит с плат. После се нареждаха насекомите забучени с карфици и покривахме с целофан кутията.

--------------------

Щастлива съм че ви открих!

№5 от: dani (11 ноември 2008 21:21)

А какво лошо има в това да видиш какво представлява един човешки или пилешки зародиш -цитат Филипова Ели

Въпросът е в сверата на нравствените и по-точно религиозните ценности. За мен човекът е човек още в утробата на майка си и следователно "отстраняването на ембрион" е чисто убийство. За да не разпалваме обаче религиозни и етически спорове-правилата на сайта не го позволяват-, можем, ако искаш, да продължим разговора чрез лични съобщения.

--------------------

№6 от: GalkaBalka (21 януари 2009 17:49)

Слава Богу никога не сме правили дисекции... това май не бих могла да го направя даже на червей дори сега като съм голяма. Но биологията ми беше един от най-интересните и любими предмети. както и самият кабинет. Единствено изпитвах ужас от препарираните животни (нещо което ме ужасява и до ден днешен...

)

№7 от: vivaldi (12 март 2009 12:54)

Дани, браво на теб за статията, снимките и коментарите. Това показва само малка част от глупостта на управляващите по онова време.

№8 от: freja (13 март 2009 01:43)

Аз пък не си спомням някога да съм изпитвала ужас от часовете по биология. И най-любими ми бяха практическите занятия (дисекции не си спомням обаче). Дори ми се е струвал недостатъчен нагледният материал, макар че буркани и макети си имахме доста, а даже и скелет един, ама май пластмасов беше... Вярно, че с последния играехме на "Изкарай акъла на другарчето", обаче не вярвам някой наистина да го е било страх от него. За съжаление, понеже учих до 7-ми клас в това училище, а анатомията започваше от 8-ми, нито скелетът, нито другите човешки истории доживях да ги видя в употреба по предназначение podsmruk

.

По същите причини, не дочаках и учителят ни по биология да се превърне в човек... В зависимост от материята, която изучавахме през различните години, той премина през следните фази:
Ачо Амебата (по-рядко - Ачо Чехълчето),
Ачо Растението,
Ачо Животното,
а в 8-ми клас следваше най-после да стане човек, но не знам дали това се е случило 😄 . Не, нищо лошо не изпитвам към учителя (въпреки че често избухваше, но то беше, защото често му се качваха на главата). Даже по-скоро го смятах за добряк.

№9 от: dani (13 март 2009 10:27)

Не става въпрос за управляващите, а за хората, които са забравили детското си отношение към животните, към живия свят въобще. Не виждам как ще научиш едно дете да обича живота, като му го поднасяш разпарчетосан на скелети, мускулни тъкани, вътрешни органи...🤪 Ако например един ден учителите по биология влязат в час с едно бездомно котенце подмишница и урокът е на тема " Да нахраним и приютим котецето"...

--------------------

№10 от: filipovaeli (13 март 2009 16:39)

Съжалявам за животинчетата, не знаех че ги убиват нарочно. Аз много обичам биологията, но живата.

--------------------

Щастлива съм че ви открих!

№11 от: felice puba (13 март 2009 19:55)

Не можах да издържа и да не се включа и аз с коментар! Уважавам науката точно толкова много колкото и религията, разничните култури, също и изкуството, които възпитават у нас и децата ни възвишени идеали, така необходими, за да се превърнем от хора в ЧОВЕЦИ. Няма абсолютно нищо лошо в демонстрацията на човешки органи и на препарирани животни. Нищо лошо, защото служат на науката, следователно и на нас. Но разликата е в това, НА КОГО и КАК ги показваме. Разликата е във възрастта на наблюдаващия тези неща и в това как ги възприема. Детската психика е изключително деликатно нещо. Не мисля наистина, че едно дете може да възпреме човешки ембрион по същия безпристрастен и професионален начин, както съдебния медик например. Още си спомням как ме водиха в един природонаучен музей и на входа имаше препарирана мечка, на която и светеха очите! За атракция, естествено. Възрастните сигурно са се забавлявали, обаче аз здравата се изплаших,озъртах се и все питах татко къде е мечката.
Трябва да уважаваме науката, знанието е много ценно нещо, но освен че сме хора не трябва да забравяме и че сме ЧОВЕЦИ, които някога са били деца.
Затова : НЕКА ДЕЦАТА ДА ИЗЖИВЕЯТ ДЕТСТВОТО СИ! Нека да разберат света първо през техните прекрасни очи и приказни фантазии, защото все някога ще им се наложи да гледат на такива експонати като нещо нормално и кой знае, може да направят света по-добър!

--------------------

"...когато първото бебе се засмяло за първи път, усмивката му се пръснала на хиляди късове и те се разскачали наоколо. Така произлезли първите феи.... сега децата знаят много и рано престават да вярват, че има феи. И всеки път, когато едно дете каже: „Не вярвам във феи“, една фея пада и умира. " /Джеймз М.Бари "Питър Пан" /

№12 от: gamina (14 март 2009 02:13)

И аз не издържах да не се влкюча

Въобще не съм религиозна... и не виждам нищо лошо в това да се показва нагледно материала. Не на деца в началното училище, но в прогимназията... Те в момента на 13-14 години се напиват, стрелят се едно друго... едва ли няколко буркана в кабинета по биология са причината за това

На мен часовете по биология винаги (преди гимназията) са ми били най-интересни, ама тогава нямахме буркани с образци. Даже помня как отидох с ангина на училище защото точно тогава трябваше да гледаме през микроскоп за първи път.
После ме приеха с Биология в гимназията и след година и половина интереса ми мина в друга сфера. Което не ме спаси от биологията, понеже даже в 10-11 клас ме викаха да обяснявам на някой закъсал кандидат-медик едно или друго. Биваше ме, ама не ми се понрави. Не заради нагледните примери, Те са част от нещото, в гимназията за първи път съжителствах с бурканите с формалин и разни неща вътре... има едно усещане, че си част от хората, които ще разкрият същността на света.

Единственото, което съм против е тея животинки (освен всякакви членестоноги и насекоми) да се убиват само и единствено с цел онагледяване на учебния материал.

№13 от: freja (14 март 2009 02:55)

Е, ама те децата не присъстват на аутопсии от първи клас 😏 . Тези учебни помагала са си полезни и не мисля, че са увредили психиката на някого, само защото ги е видял в училище. Пък и да си признаем, ако сме ги виждали преди 6-7 клас, то е защото сме се навирали незаконно в хранилището през междучасието, като е било случайно отключено. Колкото и да е неприятна мисълта за това, как са се озовали там животинките, май не се сещам за по-успешен начин да се изследва тяхното устройство. А пък без подобни изследвания, как изобщо ветеринарите ще се научат да ми лекуват правилно котката? Много схематично ще прозвучи, обаче ако не знаехме как сме устроени, все още щяхме да се лекуваме с молитви, вместо с лекарства. Аз съм за науката, стига да не убиват животни с единствената цел да ги сложат после в буркани. Ако някога видя някой да постъпва така, съм готова лично да го препарирам. За съжаление, живи същества умират всеки ден - могат да изучават тях.

№14 от: gamina (14 март 2009 03:27)

абсолютно съм съгласна с FREJA, тя каза това, което аз исках, но го омазах със собствените си истории

№15 от: felice puba (14 март 2009 10:13)

Ами точно това имах всъщност предвид и аз. Надявам се правилно да съм останала правилно разбрана. Децата са си деца, а науката си е наука. И в един момент децата просто трябва да намерят допирна точка с науката. Иначе как ще разберат този сложен свят? Просто СЕ НАДЯВАМ искрено учебния материал да Е СЪОБРАЗЕН с израстването на дечицата и в този смисъл не би трябвало да изглежда така, че все едно като излязат от кабинета по биология са гледали филм на ужасите.

Така. А колкото до убиването на животни с образователна цел, мисля че това е ужасно. Спомням си, че ми бяха разказвали как се ловяли котки за експериментални цели и дори поощрявали децата парично да го правят. Не мога да го приема по никакъв начин! Спомнете си и за малките зайчета и симпатичните бели мишки, които служат за опитни цели! Би трябвало като хора да измислим нещо, което да не прилича на убийство, когато се отнася до полезни цели! Нали затова сме разумномислещи, интелигентни същества! Обаче приятели, колкото и да не ми се иска да го напиша, науката, както всичко друго понякога иска жертви. Гадно, но факт. Иначе няма да можем да напредваме нито в една област и тогава вероятно пак ще чакаме от маймуни да станем хора

Дано да не поставяме пред децата само прекалено сложни мисии, по-сложни, отколкото самите ние можем да разберем. Но пък нали в тях е вярата ни за бъдещето! Заорах пак.

Моето вече заприлича на пропаганда😄 Всъщност така или иначе според мен всички сте прави, защото истината няма само едно лице. Затова всичко е толкова сложно. Дано за децата ни светът да е по-лек. От нас зависи да го направим.🙂
Някой ще каже ли колко тичинки в края на краищата има слънчогледа?😉 Хербаризиран или не, признайте си обаче, много вкусни печени семки със сол ставаха като ги опечеш. И защо моделът на тревно стъбло ми прилича на торта откъдето и да го погледна? 🙂 Всъщност мисля си, че бобеното зърно поставено в буркан да покълне не беше толкова лоша идея. Все пак виждаш как от нещо съвсем малко се появява живот... Като дете засаждах костилки и семена в саксия и месец наред чаках с нетърпение да поникне първото листо. mig_mig

--------------------

№16 от: Krista (19 август 2009 11:44)

Всичко в тая наша училищна биология беше "сложноцветно". Всичко беше забъркано така сложно и скучно, че да ти се отще да отвориш учебника

Не, с това твърдение никак, ама никак не съм съгласна.
Биологията беше най- най - любимият ми предмет. Не беше най-лесният, но най - интересният. Имах прекрасни учителки, които поднасяха много увлекателно материята. Вярно, нашият кабинет по биология, не беше много богат откъмто нагледни материали (чудя се сега защо е било така), но за сметка на това сме правили дисекция и на червей, и на жаба, и на риба. Носили сме парче от креставица и домат за наблюдение под микроскопа. Увивали сме бобчета в памук, за да покълнат...... Дали защото съм била изключително любознателна точно в тази област - това бяха най-интересните ми часове в училище, незнам. Историята и математиката ми се виждаха наистина ужасно скучни.🙂 Друго си е да наблюдаваш живота.....да знаеш много повече за живота. Вярно е, не съм брала букетчета, избирайки ги по род и семейство, но пък веднъж научени тези неща, започнах да гледам и от друг ъгъл на растенията. Как изглеждат "отвътре", как се хранят, как пият вода, как се размножават. Както и за животните, както и за човека. Мога да кажа, че точно тази биология, е отворила очите ми за съвършенството на природата, за това колко е ценен живота. И аз съм и много благодарна. Вярно е, не са ни показвали ембриони в буркани, но табла и макети си имахме и не помня на някого да не му е било интересно, точно това (урока, може😏 )
В по-късен етап, над секционата зала в МА, пристъпвайки плахо на първото си упражнение по анатомия, ни посочиха надписа:
Hic morui vivos docent - Тук мъртвите, учат живите.
И няма по-естествено нещо от това, колкото и да звучи ужасяващо. Е, тук вече наистина не е за деца, но потготовката тръгва от училищна възраст.

......Поглеждах я от дълго време тази статия, но я отварям чак сега, именно, защото тази снимка на заглавната страница с наредените буркани ми е леко стряскаща (сигурно, защото, както писах вече - в училище са ни пощадили от това). Оказа се доста мрачна...., а, според мен, не би трябвало да бъде.😉 От гледна точка на съвремието, лично аз бих спестила нагледен материал като човешки или какъвто и да е ембрион, но всичко останало, бих оставила.
И накрая, аз също съм против убиването на животни за онагледяване на уч. материал. Дори съм се надявала, че препарираните животни са умрели първо от естествена смърт....а, защо това пък да не е възможно?😉 Уф, спирам, че ми стана много "възрастно". gag

№17 от: Цонка (19 април 2010 10:29)

Еха-а... Докато разглеждах снимките, миризмата на кабинета по биология взриви съзнанието ми.
Много го обичах този кабинет - денем слънцето нахлуваше през прозорците и го правеше приветлив - тази светлина свързвам с изучаването на растенията - розоцветни, кръстоцветни, устоцветни...
Привечер кабинетът изглеждаше тайнствено мрачен, а препарираните животни и разните организми в буркани го правеха да прилича на вещерска тайна стаичка от замък... Свързвах го и с Михел Холандеца, който държеше сърца в точно такива буркани.

№18 от: desanka (11 септември 2010 18:29)

Пльок...и аз тук.Просто не мога да се въздържа и да не ви разкажа за най-приветливия кабинет в нашето училище.Наистина беше най-уютният и беше истинско удоволствие да сме в него. Беше слънчев,с много саксий,в които като луди растяха непретенциозните папрати,фикуси и филодендрони,а от стените сякаш с интерес ни наблюдаваха Дарвин и компания.По рафтовете в буркани "отлежаваха" какви ли не влечуги,които изглеждаха като заспали,а до черната дъска стоеше един прегърбен скелет.На бюрото пък имаше един изцъклен торс,а до него всичките части на човешкото тяло-сърце,дробове,стомах...Чувствахме се като истински гений когато трябваше да наблюдаваме разните му там чехълчета и амеби под микроскопа и когато сами правехме дисекций на жаби и отглеждахме покълналите си семена.Уви,учителката ни по биология май нямаше за цел да ни въведе в този чуден свят,а просто отчаяно пуфтеше и гледаше тъжно през прозореца,сякаш броеше минутите на "дългия" си работен ден.Преподаваше урока си набързо и все се намираше за нещо да излезне.Така че,сега не ми е чудно защо едни яйца от кабинета ни послужиха за топки за тенис,а момчетата изхвърлиха змийте от бурканите и пиеха от спирта.Скелета редовно носеше шапки и шалове и от устата му стърчаха цигари,но другарката Манолова не обръщаше внимание.След време пък я замести един учител,който много обичаше да бие с показалката.Удряше със замах и усмивка!Няма да спорим винаги -имаше за какво,но той просто си беше такъв,все намръщен и когато изпитваше някой на дъската изпитваше нечовешка удовлетвореност и блаженство,особено когато ученикът трепереше и от челото му от зор се стичаха две капки пот.Сега ми е смешно,но тогава не бях на това мнение.Някак си по биология трябваше да се учи,но интересът към нея се беше изпарил благодарение на преподавателите ни според мен.

№19 от: Malkata Poli (9 март 2012 22:00)

Ужасът в мен бе роден от безпощадното колене на кокошки, прасета, агнета и кози околко мен направено от моите лични близки роднини и съседи, не от уроците по биология в моето ЕСПУ. Но явно всеки си има собствено изживяване. Аз съм вегетарианка от 16 годишна възраст, (сега съм на 37), точно заради кошмарите които изживях през детството си. Уроците по биология, кабинетът, учебниците ми бяха изключително любими... Имахме много растения и живи същества и аз заедно с няколко съученици се отказахме да режем живите жаби. Кабинетът по Биология беше страхотен! Дано и днешно време кабинетите в БГ да са такива.