|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Това са няколко абсолютно безполезни факта, свързани с Димитровската пионерска организация "Септемврийче". Единственото им приложение може да бъде, ако решите да организирате идейно-просветна викторина 😄
- Тържественото обещание, което е произнасял всеки пионер е следното: "Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Обещавам да се уча и работя неуморно, да бъда достоен гражданин и защитник на моето мило отечество – Народна Република България!"
- Знамето на ДПО "Септемврийче" е било червено с размер 150/115 см. Знамето на пионерските дружини е имало по-малък размер – 68/80 см. Или 45/60 см.
- "Септемврийче" е основана на 16 април 1945 год.
- През първите 3 години от съществуването й (1945-48) официалната униформа е била... моряшки костюм - по-точно моряшки яки и маншети, а момичетата освен червена връзка е трябвало да носят и червена панделка...
|
|
|
|
Това бе простичка, но много интересна занимавка от вида "игра на думи". Целта й беше да покаже големината на познанията ни в областта на киноизкуството - е, да бъдем честни: става дума само за заглавията на филмите.
Можеше да се играе от произволен брой хлапета, но не помня да сме играли повече от 5-6. Как се играеше? Сядахме някъде и този, който започваше изричаше на глас "А" (или "А-а-а-а-а"), след което продължаваше наум азбуката. Някой казваше "Стоп!" и "броящият" трябваше да съобщи буквата, до която е стигнал. С тази буква започваше самата игра....
|
|
|
|
|
Благодарим на Лъчо за предоставената възможност да публикуваме снимка на тая забавна играчка-главоблъсканица.
|
|
|
|
Ех, какво джвакане на идеални и свежи дъвки падаше някога... Да си припомним дъвка "Идеал" (или "идеалка"), дъвка "Свежест" и едни, които ни караха да си ги купуваме от аптеките.
|
|
|
|
Прекарвах летните ваканции при баба и дядо. Въпреки, че живееха на другия край на града, само на 20-30 минути пеша от вкъщи, за мен това си беше друга вселена. Мигновено в съзнанието ми нахлуват звуци и картини от онези славни хлапашки времена. Свежи сутрини изпълнени със звуци от главната пешеходна улица в града: бодро подвикване на съседките в блока с безценни сведения за "пресни маслини при Мария" и, "че ще има хляб "България" от завода във вторник". Скачам в едни къси гащи, навличам любимата тениска с ваденка на "каубоец", грабвам монетата от 50 ст. на масата и се приземявам в двора на пейката. За разлика от повечето деца носех ключа за апартамента не около врата, а на ластик около китката. Бях много горд с този патент. След като изсвирвам сигнала, моето приятелче изскача от входа и двамата се втурваме към сладкарницата за закуски и избираме дълго – кифла с мармалад, кифла със сирене, тутманик или баничка, боза или сок. После сядаме и докато лакомо гълтаме уханната закуска, правим план за деня. Скоро се присъединяват двама-трима други хашлаци и групата е готова...
|
|
|
|
Започвам с уговорката, че рядко гледам телевизия. Просто във връзка с дискусията за днешните деца си спомних колко наивни бяхме и ние на времето и колко е било лесно да ни манипулират. Телевизията някак изведнъж от черно бяло премина на цветно, от партизани и фашисти - на космически пътешествия и разкошни западни домове, сред които трябваше да се оправяме съвсем сами. Сериалите бяха като един вид бабина приказка, има лоши, има и добри, доброто обикновено тържествува. И така, да започваме...
|
|
|
|
|
"Стояха зверчета около плета.
По тях стреляха и те умираха"
(стихове на малко момченце)
А. и Б. Стругацки - "Бръмбар в мравуняка"
Поводът за тази статия е трагедията с децата от детския дом в гр. Трън, която стана известна на всички ни. Екипът на "Нашето детство" вече се ангажира да защити каузата на децата, лишени от родителска грижа в дома "Люба Тенева" в гр. Берковица( http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=151). Предполагаме, че всички вие, пишещите и четящите в нашата интернет-страница, бихте искали днешните деца да имат също такова щастливо детство, като нашето. И това без съмнение щеше да бъде така. Щеше да бъде, ако мама и татко се връщаха вечер, макар и уморени от работа (но не от безрезултатните опити да намерят такава), и отправяха към детето си поглед, изпълнен с надежда и любов. А когато в очите им има само смразяващо детското сърце отчаяние?... |
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия Ви български детски сериал е:
|
|
|
