|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Ясна вечер спуска звезден кош.
Лека нощ, другари, лека нощ!
|
|
|
|
|
Още в най-ранната ми възраст майка ми непрекъснато
ми внушаваше, че трябва да помня красотите на природата и всяко приключение или
събитие, което изживявам. Е, никога не съм си водила тефтерче със списък на
тайни и събития, както правеше една от героините от филма "История с куче без
куче", но се стараех да складирам всичко в главата си. Животът ми минаваше в
игри с приятели от квартала или градината, но тъй като нямах брат или сестра
съзерцаването на света около мен се превърна в най-любимата ми игра, особено в
зимните дни, когато оголените дървета разкриваха гледка на забързани минувачи по
оживената улица.
Никога не можех да остана сама, защото
непрекъснато фантазирах...
|
|
|
|
Ето че, дойде време да сложа край на нашата викторина.
Има само един човек, който е познал "правилния" отговор и това е valdemar_bg.
Обратното на лъва е тигъра.
Сигурно се чудите каква е логиката? Мога да ви отговоря по два начина.
Единият е, като се опитам да обясня. Когато бях малка си мислех, че тигърът е "обратното" животно на лъва, защото и двамата са най-силните, най-могъщите и най-страховитите животни, които непрекъснато си съперничат, макар че по-късно разбрах, че двамата не споделят една и съща територия. Другата причина беше, защото не можех сама да преценя кой е по-по-по-страшен и по-голям хищник.
И най-накрая ще кажа, че все пак това беше въпрос, поставен от едно десет-годишно момиченце. За да разберем как мислят децата вчера, днес и утре, трябда да си спомним какви бяхме ние, когато бяхме деца. Едва ли толкова сме се променили от тогава и едва ли днешните деца са толкова по-различни от нас.
Честито на победителя! За награда получава бонбони "Карамел Му".
П.П. Тези от посетителите, които не разбират за какво става на въпрос, могат да погледнат статията "Ние, децата на 30 и..." от 27 март, 2008 г.
|
|
|
|
 Днес е най-радостния ден за всички онези, желали някога да станат космонавти. Защото днес е денят на космонавтиката. Юрий Гагарин на този ден - 12 април - през 1961 година, с космическия кораб "Восток", излетял извън милата ни Земя и я погледнал отгоре. "Тръгнахме!" - казал той и някои наистина тръгнали. Други - станали космонавти в друго направление - в дълбокия космос на човешката душа. Но при все това - нагоре или надълбоко - ние трябва да летим. Честит празник на всички ви!
|
|
|
|
Публикуваме една глава от книгата на Рене Госини "Малкият Никола". Авторът е пресъздал света на децата в поредица от разказчета, в които главният герой и разказвач на историите е малкия френски хлапак Никола. Обзалагам се, че няма да успеете да прочетете със сериозно изражение поместената по долу глава от книгата. Благодарим на Борислав за прекрасната виртуална библиотека ( http://www.chitanka.info:82/lib), от където взехме поместения по-долу текст.
ДОКТОРИТЕ
Когато влязох тази сутрин в училищния двор, към мен се приближи Жофроа, изглеждаше много омърлушен. Каза ми, че според приказките на големите щели да идват доктори и да ни флуорографират. След това надойдоха и другите приятели.
— Това са майтапи — рече Рюфюс. — Големите все така се майтапят.
— Какви майтапи? — попита Жоашен.
— Дето уж тая сутрин щели да идват доктори да ни ваксинират — отвърна Рюфюс.
— Според тебе не е ли вярно? — обади се разтревожено Жоашен.
— Кое да е вярно? — попита Мексан.
— Дето щели да идват доктори да ни оперират — отвърна Жоашен.
— Че аз не ща! — извика Мексан.
— Какво не щеш? — попита Йодес.
— Не ща да ми режат апендикса — отвърна Мексан.
— Какво е това апендикс? — попита Клотер.
— Това е едно нещо, дето на мен са ми го отрязали, когато съм бил малък — отвърна му Алсест. — Само ще им се изсмея на вашите доктори. И той се изсмя...
|
|
|
|
Ха сега да видим, кой е играл с топчета 😄 . Ах, как ги търсехме по сергиите. Дзъм-м-н-дзъмнн! Имаше няколко игри с тия стъклении - едната беше да удариш чуждото топче и да го вкараш в дупка, издълбана предварително; друга беше да го "подхвърлиш" нагоре, та да удариш противниковото - все тия бяха като печалба... топче (вземаш си го, бре!). Стъклените топчета бяха страхотни - шарени, бляскащи, кръглички... Разказвайте! 😄
|
|
|
|
Когато бях на 4 години, мама и тати ме заведоха на първото ми съзнателно море. Ходила съм и на 2 годишна възраст, но от тогава нищо не си спомнях, така че не се брои. Нощта преди да тръгнем не можех да заспя от вълнение, а когато потеглихме на сутринта по тъмно, стомахът ми се беше свил нервно. Пътувахме в една кола с наши приятели – баща и син. Не ми беше много удобно, защото не можех да се изтегна на задната седалка. Но затова пък за мен имаше цяла кутия с шоколадови бонбони, които се бяха напекли на слънцето на задното стъкло. Спомням си ги много добре, защото скоро след това прекратиха производството им, а кутията ми беше много интересна – разделена на много квадратчета с различин животинчета в тях.
От това пътуване ми е останала представата, че щом започнат да се редят широкополите тополи една след друга, а платната на пътя са разделени от чимширени храсти, значи морето наближава!!! Единственото нещо, което си спомням от самото пътуване, е че спряхме на един такъв път, за да си налеем вода от една ниска каменна чешма.
Аз бях нетърпелива да стигнем морето колкото се може по-скоро. Отвъд пътя и наредените покрай него тополи имаше само поле. Отидох с майка ми до чешмата, и докато се бях навела да пия вода, тя се беше отдалечила на десетина метра до колата. Откъм гърба ми някой каза: ....
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
