|
|
|
|
Моето детство Категории Специални раздели Информация  "НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели! Календар
Архиви
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ) Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто Страница във Фейсбук: Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Последни статии
Приятели
Помооощ!
Бъди редактор :)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата). Благодарим ви предварително! Други проекти
Анкета
Ходли ли сте в Мавзолея? |
Един литератyрен герой някъде си казва, че добър писател е оня писател, на когото ти се ще да мy звъннеш след като прочетеш книгата, която е написал. Времето на детството е оня период от живота ми, когато четях много, но за жалост нямахме телефон. Обичах да чета какво ли не - фантастика, "исторически" романи, индиански и пиратски истории. Бях върл фен на градската библиотека. Бих се обзаложил, че поне 80% от книгите в детско-юношеския отдел носят все още отпечатъци от пръстите ми по страниците си. Това с библиотеките не винаги води до добро - човек като нищо може да изпадне в клиничното състояние на нещастния идалго от Ламанча (или Ла Манча - не знам точно как се пише, а и компютърният редактор, като гледам, не знае). Не бих казал за себе си, че съм бъркал реалността с фантасмагориите си, макар и да си бях малко заплес - замечтаех ли се, трудно можеше да ме върнеш на земята. Например в училище владеех до съвършенство номера да се правя, че слушам учителите - гледах ги в очите, докато обясняваха уроците, кимах винаги, когато питаха "разбрахте ли, ученици"...