|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Юни 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Моля, не позволявайте на вашите деца да четат тази статия!
Също така се забранява да я четат учители от какъвто и да е било вид!!!
Вероятно повечето от вече порасналите днес хлапета ще твърдят, че никога през живота не са им подсказвали или не са преписвали. Това е почти толкова невероятно, колкото и това, никога тези пораснали хлапета да не са харесвали баничка с боза. Възрастните хора - особено бащите, особено те – имат някаква странна способност да забравят какво са правили като малки. Разбира се, тук не броим "зубрачите" и онези странни дечурлига, които се въодушевяваха да бъдат отговорници, ръководители и други подобни.
Тази статия, обаче, ще се концентрира само върху "пищовите". Те бяха нещо много специално – изискваха предумисъл (звучи като казано от прокурор)! Трябваше предварително да седнеш и старателно да изработиш "оръжието" си: да решиш какво да включиш в него; внимателно да планираш къде и как да го скриеш; кога да го извадиш и начина на използването му. Тъй че, в тази дейност успяваха деца, притежаващи силно развито стратегическо мислене, ловкост и изобретателност. Нещо средно между Александър Суворов, Роберт Уден (той си е най-великия фокусник на всички времена, въпреки че, малцина знаят това) и Томас Алва Едисон.
Развивайки се в тази леко съмнителна дейност, с времето установих, че правенето на "пищови" е доста добър начин да научиш уроците си – за изработването на правилния пищов е необходимо да подбереш (което значи почти да разбереш) същността на нещото. Можех да си изкарвам "четворка" само с тези знания. Но не ми беше интересно! Бяха времената на авантюрите и търсех предизвикателства. Правех "пищови" само при онези учители, които не уважавах достатъчно. И успявах да ги надхитря (за мен преписването беше вид кръстосване на шпаги с преподавателите). Няколко пъти са ме вдигали да ме препитват след като е минало контролното или класното, поради съмнения за преписване, но не успяваха да докажат тезата си. Споменах за стратегическо мислене –стратегията се състоеше в това, че след като минеше писмения изпит прилежно си научавах нещата. Не се смейте! Последващото научаване не обезсмисля главното.
|
|
|
|
 На 3-ти май се навършват 71 години от рождението на актьора Асен Кисимов. За нас той е един от малкото възрастни хора, които са успели да опазят "съндъка с детските книжжки" от настървените мишки на обезличаващото ни време. Бате Асен , както е известен на всички, ни изпя приживе песни, които ще сгряват сърцата ни до последния ни ден на тая иначе съвсем неприветлива към децата земя, на която живеем. В незабравимата си роля на учителя по история Гърбатко от филма "Рицарят на бялата дама" Асен Кисимов се опита да помири "по рицарски" привържениците на физическата сила и интелекта. За жалост данколовците порастнаха и се преврнаха в печално известните на всички "мутри", а вчерашните абдулабайци си намериха други Родини, където продават изгодно "гросмайсторските" си умения...
|
|
|
|
|
"Човек и добре да живее, трябва да се храни!"
За тази тема не трябваше да пиша точно аз, защото от бебе съм си малко злояд – като изключим шоколада ("Крава"), сладоледа ("Ескимо", естествено), локумените вафли и любимата ми торта от обикновени бисквити. Изобщо като дете ми беше изключително странно, че възрастните предпочитат кебапчета пред захарен памук. Тъкмо заради невероятно глупавите ястия училищната столова не беше мястото което да харесвам.
Всички столови от онова време, независимо къде са се намирали си приличаха. Те имаха под от мозайка, който миеха (по-точно казано мокреха) преди всяко ядени. Случвало ми се е да влизам там след час по физическо – по цвички (на тях трябва да отделим специална статия) – после ходех цял ден с мокри чорапи. Масите бяха квадратни със светлозелено, бяло или кафеникаво пластмасово покритие, а столовете – бррр! – бяха страшно неудобни.
Яденето ни го даваха чинии, кастрончета и паници от алпака. Между другото: алпака чинията лети невероятно, ако знаеш как да я хвърлиш :).
На столова ходехме два пъти – на закуска, сутрешна или следобедна и на обед. Всяко такова "ходене" бе сподиряно от едни и същи "ритуали" и калабалък. За да получим храна трябваше да носим специални талончета на които бяха отбелязани дати. Ние прилежно ги изрязвахме (за всеки ден) и на-често ги държахме в пенала. "Който си забравя талончето – не трябва да яде!" – учителска пословица от близкото минало....
|
|
|
|
На тази идея ни наведе DULGATA, която ни изпрати прекрасното стихче, публикувано по-долу. Условно го наричаме "Моето детство в нощта си отива...". Идеята се състои в следното: "Нашето детство" обявява конкурс за стихотворение, песен или разказ на тема "Песен за моето детство" - всичко, което можете да кажете за онези години. Победителя ще получи подобаващо поощрение и званието "Заслужил детиняк" :); правото да участва в сайта както си иска и три локумени вафли, подсигурени от нас. Ето първия ни участник:
МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА
Моето детство в нощта си отива
с динен фенер и различни обувки,
своята песничка пеейки живо
праща ми няколко звънки целувки!
Моето детство в тъмното свети,
малко надежда и обич оставя.
Няма без него да ми е лесно ,
но примирено му казвам ...
ПРОЩАВАЙ!
Автор: DULGATA
|
|
|
|
Кромбърг се включва в конкурса със следния стих. Обещавам, че няма да
се взема предвид в класирането, не заради друго, а щото съм жури:
НИЕ СМЕ ВЕЧЕ ВЪЗРАСТНИ ХОРА
Ние сме вече възрастни хора -
знаеме всичко - какво и къде.
Но кой ще ни върне игрите на двора,
под лятното свежо небе.
Как да намериме в себе си сили,
за да признаем, макар и веднъж,
че някъде там сме сгрешили -
и само момчето е истински мъж!....
|
|
|
|
 В малките градчета някога магазините бяха уникални по своята единственост. Имаше само един магазин за обувки, един магазин "Бои и химикали", един-единствен беше изпълненият с всякакви кухненски посуди "Домашни потреби". Магазинът за електро-уреди, в който трябваше да се запишеш на километричен списък за телевизор "Велико Търново". "Плод и зеленчук", чийто тезгях беше отрупан с тави, пълни с кисели краставички и мариновани чушки, от които се носеше приятно кисел дъх. В който и град да идеш, на всякъде имаше магазин "Хиляда и една стоки", който за нас децата беше особено привлекателен заради щанда с играчките. Единствено широко разпространени на всякъде из града бяха гастрономите. От далече можеше да се познае, ако в някой гастроном са докарали олио - упоителната му миризма се носеше далеч извън вратите. Сега дори да си натопиш носа в шише с олио, нищо няма да усетиш. А колко приятно ухаеше хлебарницата, когато внесяха новия, току що опечен хляб. Всеки магазин имаше своя специфична миризма, която вече сама по себе си беше реклама на стоката. Миризма на сирене и шпек салам в кварталния гастроном, миризма на тревира, носеща се в просторните помещения на "Готово облекло", миризма на нова гума, която ти даваше надежда, че може би в "Гумения магазин" най-после се е появил твоя номер гуменки...
|
|
|
|
19 март 2007 г. Градинката в центъра на Берковица. Интервюто взе: Nelka.
"Нашето детство": През тази година се навършват 20 години от заснимането на филма "Васко да Гама от село Рупча". Време ли е "боцман" Слави Фотев да изиграе капитан на кораба "Царевец"?
Павел Попандов: Време е, но за съжаление, няма го вече кораба "Царевец". Продадоха го. Така, че и да искам, не мога да изиграя това.
"Нашето детство": Ще ни разкажете ли интересни моменти, забавни случки по време на заснемането на филма?
Павел Попандов: Да, да, имаше много такива епизоди. Защото ние снимахме на истински кораб и с истински моряци. Имаше едно, така да се каже, морско покръстване: специален ритуал - всеки получаваше грамота, с морска вода те обливат.
Интересно беше и в Испания, защото там, където снимахме, обикновено когато правехме масовките - понеже нямахме пари да плащаме - хората ги карахме да правят нещо втори, трети път. Пък на тях не им е това работата, те са отишли да пият кафе. Но за да помогнат на киното, правеха ги тези неща. Действително пазя много хубави спомени оттогава. ....
В продължението можете да прочетете цялото интервю, както и да видите какво пожела господин Попандов на читателите на сайта.
|
|
|
|
- Защо... на бъдещето ваше... удряте... шамари... Шамари, хъ-хъ-хъ. Защо на бъдещето ваше удряте шамари, ха-ха-ха-ха!
- А другите деца, ти знаеш ли само как живеят другите деца? Свободно! И се развиват като...като... Охооо, аз от утре няма да се допра до пианото. И от училище ще избягам - като всеки свестен човек!
В продължението - още 17 велики момента :)
|
|
|
|
Като стана дума за Голямото междучасие, пред погледа ми изплува една огромна опашка от гладни деца, редящи се пред една мъничка бутка или така наречената "лавка" за закуски в училищния двор през лятото, а през зимата вътре в самото училище. Когато бях в 3-ти клас все още не бяха излезли на мода пиците, а за хамбургери и дума да не става (такава империалистическа дума?!). В лавката имаше само домашно приготвени филии от заводски хляб, намазани с лютеница, лютеница със сирене, с пастет, със сирене "Крема" (още се намира) и със салам и масло и салам и лютеница (те бяха най-скъпи).
... Та процедурата по закупуването на подобна закуска беше следната: най-чевръстият от класа се изстрелваше като тапа, веднага след звънеца и се нареждаше на опашката...
|
|
|
|
 В началото на всеки септември настъпваше своеобразна предучилищна треска. Лятната ваканция беше към края и това означаваше, че е време да погледна какво пише в оня списък със "задължителните за четене" книги. Проверявах и пионерското поръчение, за да видя какви още билки и вторични суровини трябва да предавам. Тук всъщност главното беше подписа на началника на изкупвателния пункт и обикновено успявах да се снабдя с този подпис по доста непионерски начин, т.е. ходех при изкупвачите и се примолвах: " Чичо, сложи , моля ти се, един подпис, че ще си имам неприятности в училище". Изкупчиците обикновено се оказваха милостиви хора.
Идваше време да се набавят нови анцузи, пътъци , тениски и черни шорти за физическото, защото старите обикновено вече бяха окъсяли. Модата изискваше...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
|
