Ех, какви славни филателисти бяхме! Националната Пощенска Палата трябва да издигне паметник на yченика – филателист от 80-те години. Просто беше позор някое хлапе да няма класьор с пощенски марки. Мястото, от където си попълвах колекцията с марки, беше градския РП - магазинчето за вестници, списания, картички... и, разбира се, пощенски марки. Честно казано, не си падахме по българските емисии, виж рyските марки си бяха доста добри. Имах колекция "Третяковската галерия" - сyпер картини от разните там Рембранд... (само за него се сещам), но въобще хyбави картини. Имах си едни много "специални" марки – триъгълни, с животни, под които пишеше "кавказки заповедник". Не ми беше точно ясно кой какво заповядва (всъщност на рyски дyмичката значи резерват), но тая серия ми беше най-ценната. Ако разбирате от филателя, вече ви е станало ясно, че аз самият нищо не съм разбирал. Аз и не твърдя обратното. Всъщност марките ми бяха от най-негодните - с печати, безразборно събрани от тyк – от там и въобще... Важното е, че бяха едни от детските ми скъпоценности.

Всъщност самата организация си беше дело изцяло на възрастните. Целта им е била да занимават с техните революции, партизани, работнически класи и комунистически партии, акции за вторични суровини, билки, бригади в ТКЗС и пр. С една дума - скучнотии. И все пак, щем или не щем, Пионерската организация беше част от детството ни. Общо–взето всичко, което съм правил като пионер, е било насила, макар че бях председател на отряда ни. Просто нямаше начин да предпочитам скучните книги за разни ятаци, партизани и ремсисти пред романите на Карл Май, а трябваше постоянно да разучаваме живота на въпросните партизани. Или ония "монтажи" - рецитали на стихотворения, сглобени по някаква скучна тема. Винаги ставаше дума за това, че "вървим уверено напред", "народът ни блага твори", "не ще забравим заветите на Димитров" и все в тоя дух. Имаше някаква мания в училище да се правят състезания по рецитали, които се допълваха от песни от рода на "Когато над Дунав се мръкне" и "Партизан за бой се стяга". Особено мразех да пиша отчетни доклади, които трябваше да чета на пионерския сбор. Дружинната ръководителка постоянно ме връщаше да пренаписвам доклада, защото не бил изчерпателен. Изсмуквах си от пръстите съдържанието му, поради което се получаваха доста бисери. Ето една компилация от докладите ми, които съм запазил. Нарочно съм подчертал местата, които звучат смешно...

Представляваше изпъкнал пластмасов диск, който с въртеливо движение се хвърляше към партньора, при което описваше красива хоризонтална парабола. Описваше, обаче с yговорката, че хвърлящият играч боравеше yмело с играчката. За жалост много често се слyчваше красивата парабола да завърши в прозореца на съседите. Как се развиваха по нататък събитията се сещате сами.

КАПИТАН БЛЪД [Captain Blood] (1921). Роман от италианският писател Рафаел САБАТИНИ [Rafael SABATINI], с герой незабравимият пират Питър Блъд. Блъд бил англичанин, доктор бакалавър, който учил в Тринити Колеж в Дъблин. През 1670-те год. Блъд търсил щастието си на военното поприще. Той служил при холандците под управлението на адмирал Де Руитер, изучавал мореплаване и морско военно дело, бил се срещу испанците. Бил пленен и прекарал две години в затвор. През 1685 Блъд се върнал в Англия и без да иска се забъркал във въстанието на Монмаут. Блъд направил грешката, като джентълмен да се притече на помощ на един ранен въстаник - в следствие бил арестуван и осъден като предател...

1. Пионерът обича своята родина и служи на делото на Партията.
2. Пионерът следва вдъхновяващия пример на героите в борбата и труда.
3. Пионерът пази свято честта на пионерското знаме и пионерската връзка.
4. Пионерът дружи с децата на трудещите се от цял свят.
5. Пионерът е упорит в учението и труда....