"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Това, което ще чуете, ако щракнете върху линка по-долу, не e свързано с нашето детство. Нещата, които говори на записа детето обаче са толкова свежи, че няма начин да не ви накарат да завиждате , че вече не сте дете. А това е така наречената "благородна завист" и ние просто ви предоставяме удоволствието да я изпитате. Така че приятно завиждане: http://www.zazz.bg/play:ab7d03dc
Знам една история, която някога чух от една моя учителка по повод току-що отминалата манифестация. Учителката стояла отстрани и наблюдавала как преминава покрай трибуната на официалните лица колона от деца. Дечицата викали "ура" и размахвали към трибуната букети с цветя. Всичко било както трябва. След като децата отминали, на паважа точно пред подиума останала да лежи една детска обувчица...
Спомням си каква "манифестационна" треска ни обхващаше, докато "с маршова стъпка" минавахме и ние някога по улицата, отстрани на която се редяха стотици любопитни възрастни. От високоговорителите се разнасяше приповдигнатият тон на водещия тържеството, който обявяваше: ...
Намерих една доста интересна статия в мрежата. Авторът на статията се казва Стоян Вълев и разказва за това, как като дете се запознал с Димитър Пеев - главният редактор на списание "Космос". Няма нужда да казвам какво означаваше за нас някога това списание. А няма нужда най-вече за това, защото Стоян Вълев го е казал така хубаво, че просто няма какво да се добави.
Приятно четене: http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1968§ion=13&cur=20
В един градски парк има какви ли не неща, най-вече пейки, полянки и разни декоративни храсти и дървета. А между дърветата могат да се открият все още такива свидетели на отминалото време, като ето тая бронзова композиция:
19-07-2007, 21:13 | Автор: admin | Категория: Главна
Днес, 20 юли се навършват двадесет и девет години от публикуването на историческото Писмо на другаря Тодор Живков
"Учение и труд, жизнерадост и дръзновение" изпратене до ЦК на ДКМС през 1978 год. 🙂 Да ни е честито! Да се учим, да се трудим, да бъде все повече жизнерадостни и дръзновени!
По случай 18 юли - рожденият ден на Васил Левски, ви припомняме какво сте учили някога за Апостола на Свободата, като нагледно ви представяме урока от учебника по "Родинознание" за 3-ти клас от 1983 г.
АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА
През 1396 г. българските земи били завладени от османските турци. Народът не склонил глава пред завоевателите. В 1869 г. в Румъния бил създаден Българският революционен централен комитет. Комитетът изпратил Васил Левски в поробеното отечество със задачата да подготви народа за общо въстание против поробителите.
Левски прекосил страната надлъж и нашир. На тайни събрания просто и ясно разяснявал на родолюбивите българи, че е нужно да сплотят силите си. Заявявал, че уважава турския народ и че борба трябва да се води само срещу "турския чорбаджилък". За няколко години Левски създал над 500 революционни комитета, които да подготвят народа за общо въстание. Затова народът го нарекъл
Апостола на свободата.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
