"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
20-05-2008, 16:50 | Автор: skitnik | Категория: Главна
Едно време постоянно си пишехме писма с разни непознати другарчета. Понякога кореспонденцията продължаваше дълго, друг път се разменяха по 1-2 писма. Разменяхме си снимки, разказвахме си един за друг и всеки ден проверявахме пощата дали не е дошло ново писмо. Старателно отлепвахме марките от пликовете и ги събирахме в албуми.
Гледах "Айвънхоу" като дете и тогава онова, което най ми хареса във филма, беше "специалното участие" на Робин Худ. (Режисьорът и сценаристът си бяха позволили да поразширят присъствието на благородния разбойник във филма значително повече, отколкото му е отделил сър Уолтър Скот във книгата.) И разбира се песните. Великолепните песни, озвучаващи тоя шедьовър на съветското кино и приятния дрезгав глас, който ги пее. Тогава бях на 9-10 години и не знаех кой е Висоцки. Сега съм на 36 и много добре разбирам, защо Володя е написал тоя прекрасен текст "Балада о борбе". След като чуете песента, ще разберете и вие. Ще разберете и че именно на нашия сайт трябва да се чуе тая песничка. И така: едно време "жили книжние дети, не знавшие битв.... Балада о борбе
Заедно с тръгването ни на училище, започваше животът ни по
режим. Или поне трябваше да живеем по режим. Пишехме го наново всеки септември
и го закачахме в стаята си, на стената до бюрото, редом до учебната програма. Той
изглеждаше, примерно, ето така:
Раз, два, три... Крачим заедно с брат ми. Към училището. Ама не още към
нашето, понеже не е готово. Крачим по тротоара към съседното училище.
Правя по-малки, но повече крачки и ходим едновременно. Аз ходя с него
на училище, защото в детската градина няма места.
18-05-2008, 17:56 | Автор: admin | Категория: Главна
НОВО ДВАЙСЕ! - Админа се е умопомрачил от работа и задължения и си трие сол по главата! Информация от последните минути:
Като "предложител" 😉 за СРЕЩАТА, единияj администратор на сайта дължи на всички огромното извинение за последващото!
Аз, Владимир, ми е невъзможно да се добера до София в тъй предложеното време - на 14 и 15 юни: поради същността на работа ми, свързана с училище, ще ми се наложи да работя извънредно - по точно на тези дати ще трябва да съдействам за завършването и празника на днешните дечурлига (съобщиха ми го днес)....
ВЕЧЕ Е ЧЕТИРЕСЕ.🤬 Бележка-допълнение от старпом админа Дани:
Ако щете вярвайте, но днес ми съобщиха, че съм дежурен в неделя (извънредно, че колегата е напуснал неочаквано). Няма как да се измъкна.... Не бе, с тая среща още от начало нещата не изглеждаха обещаващо и ето...
Хайде да се уговорим за нещо по-разумно като дата, когато всички ще сме в годишен отпуск напр.
Обсъждане - в продължението.
Това е разказ от първия ми сборник "Футболът е чудо" (2000 г.) Преди
дни в рубриката "От мрежата" на този хубав сайт администраторите бяха
така любезни да поместят и разказа ми "Спомен" от същия сборник. С
настоящия разказ поздравявам задочно всички възпитаници на тогава
единствения в България Техникум по полиграфия и фотография "Юлиус
Фучик", и особено сърдечно, завършилите в края на 70-те и началото на
80-те години. Разбира се и всички, които пазят живи спомените си за
ученическите години през онези десетилетия.
В училище, в лекарските кабинети, в сградите на БЧК, та чак
по улиците можеха да се видят най-различни лозунги, табели и плакати, които
трябваше да ни научат, че личната хигиена е едно от най-важните неща.
Учителките в началните класове педантично възпитаваха тази добродетел у нас,
като водеха табла с червени и черни точки.
17-05-2008, 21:47 | Автор: freja | Категория: Главна
Моята първа детска любов се казваше Давид.
Да, Давид се казваше...
Беше лято и братовчедите ми почиваха на планина, в една толкова прекрасна борова горичка, че когато им отидохме за един ден "на гости", имах чувството, че влизам в приказка. Всичко зелено, въздухът – прохладен, ароматен и чист, примесен само с далечното чуруликане на птички, а дървените бунгала – разпръснати и сгушени между високите стволове, досущ като къщички на тайнствени горски обитатели. Родителите ни и хората от съседното бунгало започнаха да нареждат една походна масичка, а ние с братовчед ми се занимавахме с някакви наши си далеч по-важни детски работи....
Напоследък, откакто изпълзя пролетта, все ми се натрапват едни мисли… Колко близо е детето до природата! Когато си дребен и нисък, всичко около теб е голямо, понякога даже великанско, но можеш да го видиш и усетиш, да го почувстваш. Ние не беряхме маргаритки и глухарчета. Ние плувахме в море от маргаритки и глухарчета, детелина, живовлак, лайка, камбанки, бял равнец, теменужки и разни други цветя и треви, чието "специално" приложение все още помня, но никога не научих имената им. Децата пулсират заедно с природата. Забелязват и чувстват промените в нея.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
- Админа се е умопомрачил от работа и задължения и си трие сол по главата!