"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
(Бележка от редакцията: Получихме по-долния текст като статия за страницата ни, но това е по скоро писмо. Писмо до всички нас от човек, който е роден малко преди "прехода", но разсъждава и чувства нещата като нас. Всичко, което е написал, е от сърце, заслужава си да го прочетете.)
Ех.. . Чета и не мога да се спра. Петнадесета статия подред прочитам и не мога да спра... А това дори не е моето време... А как тъгувам... Седя, късно през нощта, отпуснал се на стола в офиса,
Нахлузвам си анцуга и платненките, взимам си лопатата/или метлата, в зависимост от нареждането на класната/ и торбата с вода и сандвичи.
Една отметка – водата винаги беше в стъклено шише, налята от чешмата, но незнайно защо, винаги преди това баща ми беше наливал ракия в него, та водата имаше лек дъх.
Много се радвам, направо подскачам и си подсвирквам.
Всички сме строени в двора на училището и естествено има бой с метли, война с лопати и дуели с калистири /малка мотичка тип тесла с дълга дръжка/. Чакаме си задачата. Класната усмихната се приближава и ние разбираме, че участъкът, който ни се е паднал, не е е никак лесен, но именно затова са ни
го дали, защото ни имат доверие. Другарката ни призовава с нейния мек глас да спечелим съревнованието с останалите 5 паралелки, и ние се нахъсваме помежду си:
"Ха,ха ония смешници от 5-ти Б ли са ни конкуренция, или пък глезльовците от 5-ти Д. Сопкойно бе, другарко, в кърпа са ни вързани!" ...
Не казвам "ужасът от зъболекаря", нито "ужасът от зъболечението", защото именно сядането на стола беше критичната точка, от която се бояхме.
Зъболекарките нямаше как да обикалят по училищните стаи да ни преглеждат, просто защото не можеха да измислят начин да носят със себе си тежките си съоръжения и инструменти. Затова се налагаше ние да ходим до Детското зъболечение.
Забелязвали ли сте, че винаги идваха по две? А питали ли сте се защо? Сега ще ви кажа.
Ужасът ни обземаше още с изскърцването на вратата по средата на часа. Понякога още от междучасието се разнасяше мълвата, че ще идват – когато вече бяха минали по някои стаи и виждахме ученици от други класове да притискат памучета на инжектираното място.
Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....
Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки, липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
го дали, защото ни имат доверие. Другарката ни призовава с нейния мек глас да спечелим съревнованието с останалите 5 паралелки, и ние се нахъсваме помежду си: