Събота е.

Нахлузвам си анцуга и платненките, взимам си лопатата/или метлата, в зависимост от нареждането на класната/ и торбата с вода и сандвичи.

Една отметка – водата винаги беше в стъклено шише, налята от чешмата, но незнайно защо, винаги преди това баща ми беше наливал ракия в него, та водата имаше лек дъх.

Много се радвам, направо подскачам и си подсвирквам.

Всички сме строени в двора на училището и естествено има бой с метли, война с лопати и дуели с калистири /малка мотичка тип тесла с дълга дръжка/. Чакаме си задачата. Класната усмихната се приближава и ние разбираме, че участъкът, който ни се е паднал, не е е никак лесен, но именно затова са ни го дали, защото ни имат доверие. Другарката ни призовава с нейния мек глас да спечелим съревнованието с останалите 5 паралелки, и ние се нахъсваме помежду си:

"Ха,ха ония смешници от 5-ти Б ли са ни конкуренция, или пък глезльовците от 5-ти Д. Сопкойно бе, другарко, в кърпа са ни вързани!" ...