Десета детска асамблея "Знаме на мира" - 7 юни 2008

« Октомври 2026 »

Пн

Вт

Ср

Чт

Пт

Сб

Нд

Казанлък стана детско царство

Детската столица на България - така може да бъде наречен с право Казанлък. В петък Градът на розите бе домакин на асамблеята "Знаме на мира", която събра над 2000 деца от цялата страна. Точно в 10 ч в небето над централния площад "Севтополис" полетяха хиляди балони в бяло, зелено и червено. Звън на специално изработената за празника камбана, един от вечните символи на асамблеята, възвести началото. "Нека камбанният звън да носи само радостни вести във вашия град, растете в мир, творчество и красота", пожела на децата Евгения Живкова, председателка на фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира", главен организатор на асамблеята. Тя благодари на община Казанлък, спонсорите и медийните партньори за искрената подкрепа на детския празник.
На откритата сцена на площада и в дома на културата "Арсенал" започна първият по рода си театрален фест "Малки деца - големи таланти". До късно след обяд те бяха пъстра арена на чаровните артисти, певци, танцьори и музиканти. В летописната книга, която ще съхрани за поколенията участниците в тази първа казанлъшка асамблея, бяха записани над 150 колективни участници от цялата страна. Специални гости бяха децата от руския град Мичуринск и нашенчета от Босилеград. Публиката посрещна възторжено своя стар приятел от популярното шоу "Като лъвовете" и още много детски спектакли - водещия Ники Априлов, и подкрепяше истински всяка изява на сцената. Театралната формация "Ян Бибиян" при малкотърновското читалище "Просвета" представи спектакъла "Хайде да се запознаем". Tой бе посветен на опазването на природата и животните в националния парк Странджа. С бурни аплoдисменти бе изпратено чаровното варненско трио "Малки щурчета". Две от "щурчетата" - Меги и Илияна, са на 6 години, а Ана-Мария - на 7. А иначе пеят вече от 2-3 години заедно. "Всичко тук е чудесно", казват в хор с грейнали очи трите. Меги и Илияна са категорични - ще станат художнички, а Ана-Мария - поп звезда. По-големите каки и батковци от старозагорското СОУ "Максим Горки" показаха, че са на "ти" и с английския. Те представиха, разбира се, с превод за публиката, сценки от популярни приказки. Домакините от казанлъшката детска градина "Снежанка" като достойни наследници на неповторимия Чудомир пресъздадоха най-популярните му герои. В състава участва и малкият Ренато, който живее постоянно в Италия, но сега през лятната ваканция е на гости при българската си баба в Казанлък. "Всичко е супер", радва се италианчето с български корен. Още много театрални сценки, изящни балетни изпълнения, тропливи нашенски хора и ръченици видяха през вчерашния ден и малките, и по-големите деца в Града на розите.
Обект на постоянен интерес бе и най-голямата рисунка, която малките таланти на България бяха опнали на повече от километър по централния булевард "Ал. Батенберг". Огромното платно е слепено от над 1000 малки рисунки. "Аз съм дете и обичам..." е темата, по която са рисували малките художници от цялата страна. Осем деца от Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн са работили по своята 10-метрова рисунка цяла седмица. Необикновена река - в бяло, червено и зелено, свързва тяхното пано. Щастливи, бъдещите зографи се снимаха за спомен пред своята работа.
Отдалеч можеше да се познае и рисунката на децата от Града на стоте войводи - в центъра й бе паметникът на Хаджи Димитър, който се издига в центъра на Сливен. "Той е символът на нашия град", пояснява 12-годишната Галина.
Двете сцени опустяха в късния следобед, когато официално бе закрита детската асамблея "Знаме мира". "Довиждане! И до нови срещи на 10-ата юбилейна асамблея!", си пожелаха на сбогуване малките таланти на България. Заедно със сувенирите на празника - тениски, шапки, значки, те отнесоха със себе и още един подарък от в. "Стандарт" - томче от енциклопедия "Британика". (Източник)

Живкова мечтае пак да събере сто страни

"Мечтата ми е отново да направим международна асамблея с участието на деца от цял свят", призна шефката на фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" Евгения Живкова. Според нея прекъсването на тези детски празници на красотата и творчеството и закриването на центъра "Знаме на мира" през 1990 г. е било грешка. "Възстанових тази традиция и в памет на майка ми, и за това, че в последните години има все по-малко възможности за изява на детското творчество и младите български таланти", каза зам.-шефката на парламентарната комисия за децата, спорта и младежта. Тя обаче беше категорична, че без помощта на държавата фондацията не може както някога отново да събере деца от над 100 страни по света. Според нея 10-годишнината от възстановяването на асамблеята "Знаме на мира" догодина е добър повод тя да стане отново международен форум. "Дано политиците разберат по-скоро, че децата са най-добрите посланици на всяка идея", заключи Живкова. (Източник)

№1 от: Надя (7 юни 2008 11:39)

Никога няма да забравя, когато нашата "Експедиция следа 12" беше наградена с ексурзия до София и до камбаните "Знаме на мира". Беше наистина вълнуващо преживяване, още си пазя снимките. Всичките най-различни камбани подарени от целия свят... Толкова много усмихнати детстки лица и толкова звуци. Когато чух рекламата по телевизията за Казанлък без малко да се задавя, не можах да повярвам на очите си. Браво на Евгения Живкова, че е решила да продължи тази невероятно хубава традиция.

№2 от: freja (7 юни 2008 11:50)

Ами на мен много тъжно ми стана снощи. Първо, Google изкара само 5-6 сайта като търсих асамблея-знаме-на-мира. После попаднах на ето тази тъжна статия за съдбата на камбаните. Тя отразява нечие субективно виждане, но все пак е тъжно. А има и актуални снимки. Забележете камбаната на... НАТО!!!! (?!???!!!??) Знаме на мира и военна политика... Ех, неразумни възрастни...
Снимки на всички камбани има тук (кликни Галерия). Нали помним, че българската е най-тежка - 1300 кг.

№3 от: zverche (8 юни 2008 14:38)

Да си призная, не можах да дочета статията, която Фрежа е пуснала в коментара си. Твърде крайна, манипулативна и дори вулгарна ми звучи. Все пак смятам, че идеята трябва да получи подкрепата на държавата и на цялото общество. Безсмислено разрушително е да се заклеймява всичко, което е било създадено от или по време на социалистическия режим. Нашият живот не е бил черно-бял тогава. Понякога сме се чувствали ограничени, може би подтиснати, но също така щастливи, горди по разни причини, сигурни по други причини. Но тези мисли не вълнуват нашия сайт.
Аз не съм участвала в самата асамблея, но съм участвала в първия окръжен кръг.
Някога учителят ми по рисуване, който в нашето малко "детско" общество е известен с псевдонима Бояджията, ме нарочи, че рисувам хубаво. Дори и тогава да съм показвала някакви заложби и дори да съм изпитвала удоволствие от това, този учител направи всичко възможно, за да прекърши всякакъв ентусиазъм у мен към рисуването. Когато минах в 4-ти клас, се записах в кръжока по филателия. Не че бях много запалена, но исках да се докопам до марките на кака ми, и така щях да вдъхна повече доверие в сериозното ми отношение към тях. Бояджията обаче, хареса как рисувам и настоя да се включа в неговия кръжок. Той обаче съвпадаше по време с другия, и аз отказах. Пък и ми беше достатъчен стреса от редовните часове, за да посещава и кръжока му два пъти седмично 🙄 help

Той обаче или не приемаше отказ, или искаше да си запълни бройката, но чрез директора и учителката на другия кръжок, уреди прехвърлянето ми.
Не си спомням дали същата или следващата година, през месец май, каза че ще се явяваме на един конкурс за талантливи деца, който се провеждаше в областния град.Той беше организиран по няколко творчески категории. Например едно момче от моя клас получи награда за поезия и май ходи на националното ниво. Аз изобщо не знаех, че това е "класиране" за асамблеята, защото учителят по рисуване не си беше направил труда да ни уведоми. Заведоха ни в градинката на центъра на областния град, опънаха едни стативи, дадоха ни темата за рисуване, и ни черпиха с по кока-кола и пастичка. Всичко продължи цял ден, обявиха резултатите още следобяд и така се приключи моето участие в асамблеята. Единственото хубаво беше, че се оттървах от бригада за почистване на двора на училището ни. Дори не си спомням дали на местата, където ни бяха разпределили по категории на конкурса, имаше емблеми и афиши, които да са ми подсказали, че това е било част от асамблеята. Усетих се по-късно по някакви мълви.
Иначе, от нашия град имаше едно момиче, което беше участвало на истинската Асамблея в София. Та рисуваше много хубаво.

№4 от: The GodFather (8 юни 2008 22:18)

Като малък ми беше мечта да отида на асъмблеята и....... вчера отидох.

№5 от: freja (9 юни 2008 01:47)

Моята идея беше да ви представя новината, а тезата ми - че ще бъде хубаво, ако се възроди традицията на този международен детски празник. Не виждам абсолютно нищо лошо в него, даже напротив.
Ако пък става дума за авторите на цитираните статии - кой знае какви са били техните тези. И те - да отразят новината, на първо място - плюс малко хвалебствени слова за медията, в която работят (изтрих ги там, където текстът можеше да мине без тях). В интерес на истината, имаше и много по-манипулативни и политически окрасени статии, а се спрях точно на тези, защото дават най-много информация за събитието.
И на мен ми беше хрумнало за форума, eli, обаче нали съществуването му е под въпрос... hmmm

№6 от: Бяло (9 юни 2008 11:49)

Аз пък да се похваля, бях в Казанлък и даже се запознах с едно момиче, което участва в асамблеята..., само че не рисуваха с тебешири по асфалта, заради дъжда, а с боички върху лист. Бяха им подарили тениски с надпис Фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" и шапки с козирки със същия надпис, като и двата подаръка бяха с размери за големи, не за деца...

№7 от: freja (12 юни 2008 02:29)

След дълго ровене из Мрежата успях да установя кога са се провели всичките асамблеи:
1979 - Първа
1982 - Втора
1985 - Трета
1988 - Четвърта
???? - Пета
2004 - Шеста
2005 - Седма
2006 - Осма
2007 - Девета
2008 - Десета
Изненадах се, че преди са се провели само четири, имах чувството, че са били повече... А някой да има идея кога се е провела Петата? Ако следваме тригодишните паузи, би трябвало да е през през 1991. Но не го вярвам - тогава е по-вероятно да са я оплюли, вместо да я проведат. От друга страна, фондацията е учредена през 2001, доколкото подразбрах. Дали това е липсващата година?

Завиждам на онези от вас, които са отишли миналата седмица в Казанлък. Ние сме се заканили за 2009 😉.

№8 от: isi (13 юни 2008 20:00)

Freja, аз доколкото разбрах от статията от "Стандарт", която бях чела цялата в изданието на хартия и която статия ти цитираш по-горе, асамблеята е възстановена през 1999г. и това е липсващата година на 5-та асамблея. Затова догодина ще се празнува 10 годишнина от възраждането на асамблеята! hiphip

Така че идеята ти за 2009г. е още по-чудесна - хубаво ще е да се отиде! Доколкото разбрах тя се провежда през празниците на розата в Казанлък. А още 1990г. са закрили центъра "Знаме на мира" - това ми се струва наистина голяма глупост! Аз отдавна знам за този вариант на възродената асамблея, но тази година ми се стори, че тя получи по-голям отзвук и то с положителен оттенък. Надявам се наистина асамблеята да се превърне в държавна политика - самата Е. Живкова казва, че не става само с частно спонсорство. (Всъщност не знам на какво отгоре се надявам podsmruk

)

П.П А в заглавието на статията не трябва ли датата да е 7 юни, нали!? Щеше да е хубаво да е от 7 май до 7 юни, но уви...

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№9 от: isi (14 юни 2008 20:20)

Тази песен за Софийската асамблея не мога да я открия - това е част от текста по спомени - мои и на мъжа ми 😏
fiufiu connie
1) София гнездо на птици стана,
    птиците на детството събра.
    Бият, бият празнични камбани
    в тази асмблея на мира!
Пр: Здравей, здравей, софийска асамблея,
    здравей, здравей, Българийо добра.
    За нови срещи нека да запеем,
    за нови срещи, птици на мира!
2) ..................................
3) Композитори, художници, поети,
утрешни творци на този свят,
   нека има в нашата планета
   творчество, единство, красота!

Мъжът ми каза, че и това го има някъде:
София гнездо на птици стана,
София ни подари слънца

Чета  3) куплет и ми става тъжно podsmruk , като знам или по-скоро не знам кой е твореца на днешния (тогавашния утрешен) свят!
Е, не гледам изцяло песимистично, разбира се. Има и чудесни хора! Като вас например!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№10 от: freja (15 юни 2008 14:56)

isi, ами точно така си е – юни, не май. Явно тогава още не съм си била ъпдейтнала информацията в главата, че месецът се е сменил 🤣. Оправих заглавието, благодаря ok2

Относно песента, наистина имаше такава, но и аз не мога да си спомня липсващите думи. Помня обаче една друга:

Пеят камбаните connie

Ние с теб сме още непознати,
мой далечен и мой близък брат,
но на дружбата законите крилати
нямат граници на този свят.
Може би в Австралия далече
ти рисуваш гълъб в този час
или в Палестина всяка вечер
не заспиваш от топовен глас.

Пр.: Пеят камбаните, пеят, звънят.
Слушайте техния глас – пазете мира!
Пеят камбаните, пеят, звънят.
Слушайте техния глас – искаме слънце над нас!

Ние ще се срещнем след години,
мой далечен и мой близък брат,
и над нас към небесата сини
само бели птици ще летят.
Ще споим най-мирната верига,
всякаква омраза ще сковем
и единството ни слънцето ще стига,
и умът ни – нови светове!

Пр.: ...

А има и още една песен, която се свързваше пряко или косвено с Асамблеята, както и с гълъбчето от емблемата й:

Гълъбче connie

От усмивки и смях заблестяла
грее София бисерно бяла;
и от мисли големи обзето
по алеята крачи детето. (2)

Носи гълъбче бяло във длани
със крачета – същински корали.
Щом се спря до брезичката китна,
неочаквано птичката литна. (2)

И детето от мъка трепери –
свойто гълъбче как ще намери...
- Не плачи, твойто гълъбче бяло
на плаката отсреща е спряло,
то стои и зове от стената:
"Хора, бдете! И спрете войната!"

№11 от: isi (15 юни 2008 17:56)

Freja, благодаря за поредния хубав спомен! Веднага се сетих за 1-та песен "Пеят камбаните" заедно с мелодията. За втората се сещам по текста, че имаше такава песен, но никаква мелодия не ми звучи засега.
Определено мисля, че тук е нужна емоцийка "гълъбче с маслинова клонка", нали! Какво ще кажете, админи? 😏 Тя ще е необходима и в темата "Ах, мирът, благодатният, нежният!"

Никой ли не е ходил преди години като участник в Асамблеята? Ще е приятно наистина някой да разкаже. Аз мога да разкажа само за една моя приятелка - съученичка, която ходи на Асамблеята през 1988 година. (Ще е хубаво тя да прочете това и да се включи тук - толкова отдавна не сме се виждали, чували.) Та това, което аз знам и помня е във връзка с нейното "класиране" за асамблеята. Бяхме 5-ти клас, имахме чудесна учителка по литература, най-чудесната, това дори беше всеобщо мнение, което рядко се случва. Тази наша учителка ни беше дала да пишем съчинение по преживяно, за класна работа ли беше, не помня? Не знаех точно каво да разкажа и си мислех: Ето, Павлинка винаги изкарва чудесно на село, има толкова истории да разкаже, на нас ни е разказвала много от тях и сега няма да има проблем. А аз не знаех за какво да се хвана. И знаете ли, наистина Павлинка беше написала чудесно съчинение. Учителката просто беше възхитена. Прочете ни го на всички. И каква мислите беше темата? Лятната ваканция, училищна история, пътуване? Не. Заглавието беше "Любов". Това първо. На нашата възраст беше странно да пишеш и то в клас съчинение за любовта. И второ, страшно впечатляващо за мен тогава и до ден днешен потръпвам - темата беше любовта между майка й и баща й. Беше уловила в съвсем дребни детайли любовта на родителите си. Това си спомням като вчера. После учителката изпрати някъде това съчинение и други неща, написани от Павлинка. После тя ни разказваше за деца от най-различни държави, които беше срещнала там, беше чела пред тях разказчетата си. Те също. Спомям си, че имаше негърчета, но съм запомнила, че се е запознала и с белгийчета - това ми беше направило впечетление 😄 , не знам доколко са верни спомените ми . Павлинка си имаше поличка и ризка с емблемата на асамблеята и едни сандалки. Всъщност не помня случки от самата асамблея.
Помня онова съчинение "Любов".
Такива деца бяха участниците, нали!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№12 от: marto (22 юни 2008 21:33)

Isi, твоят мъж почти е "уцелил" десятката. А ето какъв е моят спомен за втория куплет на тази песен:

София ни стана стряха родна,
София ни подари слънца -
да се срещнем под небе свободно,
на света - най-щастливите деца!

Припев:
Здравей, здравей, софийска асамблея,
здравей, здравей, Българийо добра!
За нови срещи нека да запеем!
До нови срещи, птици на мира!

№13 от: isi (22 юни 2008 23:28)

Много, много благодаря, Marto! Ето още една изцяло възстановена песен! Какво ще кажете! Ако я имаше някъде и на запис! Kакто и тази, която Freja припомни по- горе "Пеят камбаните"...

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№14 от: freja (23 юни 2008 01:21)

Ами на мен от известно време ми прехвърча такава идея - да вземем да навием някоя група да запишат благотворително всички песни от нашето детство... А сигурно повечето песни имат и нотни издания, съхранявани из библиотеките - да им е по-лесно на музикантите.
Еххх, мечтиииии... 🙄