В училище, в лекарските кабинети, в сградите на БЧК, та чак по улиците можеха да се видят най-различни лозунги, табели и плакати, които трябваше да ни научат, че личната хигиена е едно от най-важните неща. Учителките в началните класове педантично възпитаваха тази добродетел у нас, като водеха табла с червени и черни точки.

Всеки клас си имаше такова табло. То беше хартиено, изработено от половин лист бял картон и стоеше на статив на видно място в класната стая. Всъщност представляваше една сложна таблица. В най-лявата колонка се пишеха имената на учениците, а срещу тях бяха графите за попълване. Може би не ги помня всичките, но се следеше за:

• чиста и изгладена носна кърпичка;
• чисти обувки;
• чиста ученическа манта / престилка;
• измито лице (по какво се познава, че не е измито ли? – ами по гуреливите очички 😏 );
• чисти ръце и изрязани нокти;
• чисти зъби;
• чисти уши.

Тези проверки се извършваха всеки понеделник в началото на първия час, затова под всеки показател беше разграфено за много дни. И така, ако обувките ти са чисти – получаваш червена точка в графата за този ден; ако обаче си си забравил носната кърпичка – черна точка в по-горното квадратче. Беше срам и позор да имаш черна точка, затова милите ни майки всяка неделя след традиционното къпане, чистеха ушите ни и режеха ноктите ни, гладеха усърдно изпраните ни престилки и слагаха в джобчетата им идеално сгънатите кърпички, търкаха прашните ни обувки, та да може на следващата сутрин да светим и всичките ни точки да са написани с червен флумастер.

Моята майка беше отличничка в тази си задача и аз проблеми с точките нямах... до трети клас... Тогава ми откриха кариес и ми направиха пломба. След пломбата никога повече не получих червена точка в графата "Зъби", макар че си миех зъбите и сутрин, и обед, и вечер, и на мен си ми изглеждаха съвсем белички и чистички 🙄 .