1985 година. Шести А клас се класира на последно място на прегледа на маршовата песен и строевата подготовка. Само година-две преди това подобна ситуация би ме депресирала; но 12 години беше вълшебната възраст, когато такива провали започнаха да се приемат с гордост. Така де, червените точки бяха за децата от детските градини. Ние бяхме над тези неща. По необясними причини класната не споделяше нашия ентусиазъм от позорното ни представяне на прегледа и беше твърдо решена да върне честта на класа. Възможността се появи скоро, под формата на Фестивал на политическата песен. Класната лично избра песните и прекара няколко от часовете на класния ръководител в усилени репетиции. И досега помня тези песни. "Партийо априлска, майко моя." "Нас ни вика тази дума дружба." Гвоздеят на програмата ни беше последната песен, "Мир на света," в която аз пеех соло. Ето част от думите:

Да заровим всички бомби в центъра на земята!

Да заровим всички бомби в центъра на земята!

Неутронна, Пършинг и крилатите ракети

до една в земята, в земята да заровим!

Мир на света, мир на света,

Миииииир на светаааааааа!

И така, големият ден дойде. Програмите на другите класове представиха целия спектър от политически песни, от задушевните балади за латиноамерикански командоси, изпълнени на испански език под меланхоличния акомпанимент на акустична китара до бодрите маршове от дореволюционна Русия. Мда, шести А клас нямаше никакъв шанс. И все пак ние си изпяхме програмата и зачакахме решението на журито.

Журито обяви резултатите в училищния двор. "Трето място се присъжда на...седми А клас!"

Бурни възгласи, прегръщания и т.н. "Второ място...пети Б клас!" Още по-бурна реакция. "Първо място печели...шести А клас! Гробна тишина, придружена от нашите недоумяващи погледи. Шести А клас на първо място? След няколко секунди се окопитихме и си получихме наградите, комплекти от линия с ъгломер, молив и пергел за целия клас. Това ни накара да се върнем обратно в детската градина, но когато си спомням за тази случка след повече от 20 години, си мисля, че червените точки не бяха толкова зле!!! Допълнителен плюс беше, че никой не пееше фалшиво, защото гореспоменатото събитие се случи в Средното Музикално Училище!