|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Занималнята се възприемаше по-скоро като позорен стълб. Особено ако посещаването й беше препоръчано от класния ръководител. Макар че имаше и разни елементи като мен, които я посещаваха по желание, пък причините всъщност бяха други. Ние с брат ми имаме 1 година разлика (той е по-големият и учехме в една смяна и в едно училище). естествено, че като останем само двамата в къщи (родителите ни на работа, а бабите и дядовците живееха в други градове) се разсейвахме и никакви уроци не учехме. Той пробва със занималнята, но там още повече се разсейваше и така аз ходех на занималня. Моята приятелка също нямаше нужда да си учи уроците под контрол, но пък нея я беше страх да си стои сама в къщи. Участниците в това начинание бяхме сборна група -от всички паралелки на съответния клас. Имаше си учителка в занималнята, която да ни контролира, нашата се казваше другарката Гергинова. Тя ни проверяваше домашните и как сме си научили уроците и също дали сме си научили стихотворенията наизуст. Като одобреше получените знания, ни разрешаваше да и играем. Нямаше строга последователност кой по какво да учи по-напред. Обикновено първо си пишехме домашните, ако трябваше тя ни помагаше. Не че и аз не подсказвах на по-мързеливите с единствената цел да ходим да щуреем след това в училищния двор или на последните чинове. Общо взето изкарвах в училище почти целия ден. Ако учех сутринта, обядвах в стола (срещу предварително закупени купони за цялата седмица), прибирах се до нас, за да си взема нещата за другия ден и отивах в занималнята. Ако учех следобяд, сутрин си вземах нещата за деня и отивах в занималнята. На обяд - пак в стола и след това на училище. Прибирах се чак вечерта. Учителката даже ни проверяваше в началните класове и дали си изяждаме всичко в стола. Много беше трудно да я излъжеш и да не изядеш нещо. Игрите, които имахе в наличност в стаята си бяха като всички други, които всеки от нас имаше - Шах, Не се сърди човече, Дама, Хоп-стоп, топка за футбол, за народна топка, за баскетбол. Като си научехме, надлежно проверени, играехме в двора на училището или на баскетбол, 21, файтон или момичетата на народна топка, а момчетата - на футбол и на джитбол. Пез зимата си бяхме измислили една игра на Снежни планини. Почистеният от персонала сняг дълго време оставаше на купчинки. Всеки си избира купчинка, като за един няма. И почваме да се разминаваме, като този който няма се стреми да си завладее купчинка. Беше си разновидност на Пиян морков, но без топка. В началните класове учителката ни показваше разни спортни игри - Гърненца, Пускам кърпа, Двама са малко, трима са много. Разбира се гонехме се, викахме, хитреехме. В цялата тази схема не мога да подредя кога съм ходила на кръжоци, средно на два, но сигурно съм се обаждала на учителката и тя е знаела къде съм. И сигурно е било така, защото си спомням че децата от занималнята два пъти сме помагали на санитарната дружинка в училище. Сигурно тяхната ръководителка е искала съдействие от нашата другарка. Единият път бяхме манекени на децата от сандружинката (съкращенията си бяха модни), трябваше да има как да се упражняват. Правеха превръзки, шини. На мен ми се падна да бъда манекен за Гледане на болен с шинирана ръка. Обличаха ми горнището на пижама и ми даваха с лъжица лекарство. Е, лъжицата беше празна, разбира се. А другия път ходихме в един дом за възрастни хора да изнасяме поетично-музикална програма. И аз пак участвах, казах едно стихотворение от тези, които сме учили, пред хората. Те много ни се радваха, на тях това им беше развлчението за деня.
След като завърших 6-ти клас се преместихме да живеем в друг квартал и бях записана в друго училище. Там вече не ходех на занималня - бях голяма, Пък и с брат ми вече учехме в различни смени.
|
- Последна редакция: 12-09-2008, 23:09
- Страницата е видяна: 5 156 пъти
- ID на статията: 612
- Брой коментари: 2 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
