Доживях да ми се наложи да ровя за старите плочи с приказки, които да служат за приспивателно на "собствени наследници" и удобна механична алтернатива на бабите. След като ги събрах и иззех оттук-оттам, оказа се значима колекция. Реших да я споделя. Знам, че по темата е писано доста, а повечето ги има и качени в МеРеЗе-та, и ТУК също но както всички знаем, колкото повече, толкова повече...

В статията "Светът е наш дом, мирът е негов покрив" ви разказах, как с един приятел бяхме луднали по филмите на асамблеята и си бяхме направили фалшиви карти за достъп. На 12 години бяхме завършени фалшификатори на документи. Няма да повтарям разказа тук, но онзи ден попаднах на един хартиен плик от модна къща "Валентина" .

Приказка за хляба. Григор Угаров, 1949г. Видях, че я има в ПУК, но реших да я кача изцяло. Книжката има историческа стойност - една от първите детски книжки след 9 септември, във времето на най-мракобесния сталинизъм. Вътре са само бригади, трактори, партизани... а детето от града, чиито родители пазаруват от "магазина на Дондуков" е представено като мързеливец. Очевидно колективизацията все оше не е приключила. Национализацията - също: говори се за "фурната на Спас" - нещо, което година-две по-късно ще е само спомен. Обмяната на парите също не е направена. Цената на книгата е 220 лв.

Докато приключвах годината онзи ден, попаднах на великолепната изчерпателна статия на mchukanov за въоръжението и снаряжението на 80-тарския невръстен войн. Накрая обаче, не можех да се отърва от усещането, че нещо липсва...

Докато карах обратно към къщи, някакво новогодишно предаване коментираше пиротехническите изтъпления на с. Люлин (софийско) и споменаха няколко пъти думата кибрит. Изведнъж ми светна! Клечкострелът! Той липсва. От гаража направо отидох в мазето, както съм с костюма. Намерих един перваз за паркет, няколко пирона, чук и трион, бастисах едни стари гащи за ластик и Le voila!

Последно от мен на тема "велосипеди" - книга от поредицата "Направи си сам" с подробни описания на велисипедите и техните елементи. Пускам увода и главата за "Типове велосипеди". Помня, че най-много се кефех на холандските. Редовно питах баща ми "Моя школник холандски ли е". Той сваляше вестника и измърворваше "Ами, холандски, сделан съветски ...". Из си тръгвах разхитрен и след ден-два пак се пробвах, дали случайно не е станал една идея по-холандски...

Във времето преди интернет подобна "техническа литература" си беше ценна. А у нас беше и изключително оскъдна - не помня друга книга за колела преди/след тази.

След много мрънкане и агитация ми бе закупен от баща ми от спортния на "Витошка" (до Ритуалната зала между Кърниградска и Алабин)

Това нежно и елегантно колело претърпя всички последствия от филма "Банда BMX".

Средата на 80-те бяха златните години на компютърното нашествие. Всички въздишахме по Имко 2 и мечтаехме да се докопаме до някой 8 битов Правец за да играем на Каратека, Азтек...

Бил Гейтс го нямаше даже. И може би затова компютрите изглеждаха разбираеми. Мисля, че много от нас са направили първите си (за повечето и последни) стъпки в света на компютъра от тази книжка. Жива класика, за която много се радвам че открих на съвсем истинския "прашен таван". Помня, че трябваха връзки за да се запишеш в кръжока по "информатика" за да се учиш как се програмира на БЕЙСИК. Затова аз се научих от книжката...