Докато приключвах годината онзи ден, попаднах на великолепната изчерпателна статия на mchukanov за въоръжението и снаряжението на 80-тарския невръстен войн. Накрая обаче, не можех да се отърва от усещането, че нещо липсва...

Докато карах обратно към къщи, някакво новогодишно предаване коментираше пиротехническите изтъпления на с. Люлин (софийско) и споменаха няколко пъти думата кибрит. Изведнъж ми светна! Клечкострелът! Той липсва. От гаража направо отидох в мазето, както съм с костюма. Намерих един перваз за паркет, няколко пирона, чук, трион и клещи-секачки, бастисах едни стари гащи за ластик, ударих няколко пръста и Le voila!

Просто приспособление от парче дъска, 4 пирона и няколко сантиметра плосък ластик. Служи за изстрелване на запалени кибритени клечки на далечина 3 - 10 метра. Нанася поражения върху живата сила на противника, прясно боядисани пейки, плевника на кмета и разливи от ГСМ. Малък и компактен, клечкострелът може да се скрие в шепата дори на невинно момиченце с кордели и при умело използване никой квартален отговорник, домоуправител, ОФ-деятел или дружинен ръководител не може да допусне, че русото ангелче с пионерска връзка е извършило диверсията над народното стопанство.

Ето го как изглежда откъм жертвата:

Ето го зареден:

Професионалната тънкост в изработването на клечкострели, предаване от поколение на поколение майстори в района на Мадарската градинка гласи, че пироните в които опира главата на клечката трябва да са с отрязани глави. Поставят се точно толкова раздалечени, че дървеното тяло на клечката да минава свободно между тях, но фосфорната глава, която е малко по-широка да не минава. Пирончетата се забиват на такава дълбочина, че да стърчат на около 61 - 63,5 % от височината на фосфорната глава на легнала клечка. Ако се забият по-дълбоко, клечката ще излита сама, ако пък стърчат повече - кибритеното драскало ще се дере в пироните.

И така, след като оръжието е заредено, взимаме кибритена кутия от завода за кибрит в Костенец (ако нямаме, може и Zebra, но кефът не е същия - не е автентично) , насочваме клечкострела към въображаемата противникова крепост и драсваме с драскалото на кибрита върху клечката. Тя се възпламенява, гори секунда-две, през което време фосфорът изгаря, но дървото се запалва, след което горящата клечка със свистене излита като стрела от "Хан Аспарух" (1981г. реж. Л. Стайков).

Историята познава и клечкострели на картечен принцип: върху дълга дъска се изграждат една до друга 10, 20 или повече установки, зареждат се и се драсват бързо една след друга. Поразяващата сила е огромна, а психологическият ефект върху противника е опустошителен.