Браво, Надя! Отдавна си мисля да пусна някоя такава статия, че много игри ми се събраха в паметта, време е да ги споделя. Започвам:

КОТКА И МИШКА – (Помогнете да си я спомня) Игра за деца от детската градина и 1-2 клас (понякога ни водеха в парка и целият клас играехме на нея на една полянка). Децата се нареждат в кръг, едно дете – "котката" – бавно обикаля кръга отвън, а всички и пеят: "Вкъщи имам мишленце, то си гризка сиренце (2 пъти). А отвънка котката хвърля се на мишката (2 пъти)" и тук "котката" подгонва друго дете – "мишката", а децата от кръга пеят: "Бягай, бягай, мишленце, ще те хване котката! (2 пъти)". Гонят се извън кръга, обикалят го. Мисля, че "мишката" се спасяваше, като влезе в него, но не съм сигурна. А ако "котката" я хване, "мишката" става "котка". Не помня и реда, по който се избираше "котка" и "мишка". А вие помните ли по-подробно?...

КАЗАНЧЕТО ВРИ – разновидност на ГОРИ, ГОРИ КЪРПА, разликата е, че се пее: "Казанчето ври, бяла пяна пуща" и това се пее, докато детето пусне кърпата зад някого – след това е както ти си описала. Вместо "пяна" може да се казва и "пара".

ДА БИЙ, ДА БИЙ... – Начертава се кръг, който се разделя на сектори (като торта). Броят на секторите е колкото броят на децата. Всяко дете си избира каква държава да бъде и написва името й в един от секторите. Всеки стъпва с единия крак в своя сектор. Предварително се избира "първи" – той казва: "Да бий, да биииииий... (тук прави пауза, която усилва напрежението) Франция да бий!" и тогава всички, без детето-Франция, хукват в различни посоки, а то казва колкото може по-бързо: "Едно, две, три, стоп!" и всички спират ("замръзват"). Детето-Франция си избира някого от "замръзналите" (примерно детето-Италия) и преценява с колко крачки може да стигне до него. Има различни видове крачки: мравешки (придвижва се напред с 2-3 см – колкото е дълъг един палец на крака), мишешки (с дължината на стъпалото; и така се движи: долепя стъпалото на единия крак пред стъпалото на другия), заешки (подскоци с двата крака едновременно), човешки (обикновени крачки), великански (като човешките, но разкрачът е колкото може по-огромен). Ако децата са изобретателни, могат да си измислят и други стъпки: орангутански, кенгуровски, патешки и т.н.... Та детето-Франция казва например: "Пет великански!" и трябва да стигне до определеното от него дете с пет великански крачки. Ако успее, си "отрязва" с тебешир малка част от сектора на Италия. Ако в един момент цялата Италия бъде "завладяна" от другите играчи, детето-Италия излиза от играта. Има и по-жесток вариант: детето-Франция не си отрязва никаква малка част от Италия, ами направо ия превзема цялата. Така играта свършва по-бързо.

ЛАСТИК – Много сложна и любима игра, не ми стига въображението да я опиша в подробности. Ще спомена най-важното само. Ластикът се държи от две деца (които също участват в играта и като им дойде редът, някой от другите ги сменя). Нивата, на които се държи ластикът са 11: 1 – на глезените; 2 – на средата на подбедриците; 3 – на коленете; 4 – на средата на бедрата; 5 – под дупето; 6 – на кръста; 7 – малко над кръста; 8 – под мишниците; 9 – на врата; 10 – държи се с ръце на нивото на ушите; 11 – държи се с протегнати нагоре ръце (над главата). На всяко ниво всеки играч трябва да изпълни едно специално измислено "съчетание"; помня го, но не знам как да го опиша с думи... Ако направи грешка, започва следващият по ред. Всеки продължава, като му дойде отново редът, от нивото, докъдето е стигнал. Понеже това "съчетание" включва много сложни захващания на ластика с подскоци, което е невъзможно да се изпълни над една определена височина, то се играе само до шесто ниво. На по-горните нива се играе "Е-ма-ес-са-са-ес-са-са-(о)-пи-пи-я!" (подскача се на всяка сричка), което по всяка вероятност е произлязло от побългареното спелуване на думата "Mississippi". "Е-ма-ес-са-са (и т.н.)" се повтаря толкова пъти, колкото е номерът на съответното ниво: на номер 7 – седем пъти, на номер 8 – осем пъти и т.н. От ниво 9 нагоре ластикът може да се придържа с ръка. Може да се играе и само на "Е-ма-ес-са-са" (още от първо ниво). Думичките в края може да се променят в зависимост от нивото, на което е играчът – и става примерно: "Е-ма-ес-са-са-ес-са-са-о-пи-пи-второ!".





ПАНСИОН (ДАМА) – Той се начертава на земята с тебешир и представлява всъщност човече: квадратчета с номера 1, 2, и 3 са "тялото", 4 и 5 – "ръцете", 6 – "вратът", а 7 е кръг и е "главата". Всяко дете по ред хвърля камъче първо в квадрат номер 1, като камъчето не трябва да излиза от очертанията. Ако е на линията (но от вътрешната страна), се казва "косъм" и се счита за успешно хвърляне. После детето прескача квадратчето с камъчето и се приземява на един крак в следващото. Продължава да скача в останалите квадрати на един крак, като в 4 и 5 скача с двата крака едновременно (по един във всеки квадрат), а така също и в 7, където се обръща и се връща по същия начин. Като стигне до квадратчето с камъчето, се навежда, взема го, прескача го и трябва да хвърля в квадрат номер две. Ако направи грешка, започва следващият по ред играч. Когато някой играч премине всички нива, следва последното – "Патт-о": той застава в началото, затваря си очите и трябва да стъпва във всяко квадратче последователно, без да излиза от очертанията му. Като стъпи в първото, играчът пита: "Патт?" и другите му отговарят: "О!", ако не е настъпил чертата; или му отговарят: "Си!", ако я е настъпил и тогава идва ред на следващия (все си мисля, че тази игра има испански корени и отговорите й всъщност са "No!" и "Sн"). И така, докато го направи без грешка, когато излиза от играта.

ОХЛЮВ – Нещо подобно на пансион. Начертава се голям охлюв (въщност една обикновена, завъртяна, спираловидна линия), като всеки "ред" се разчертава на квадрати. Те се оставят празни. Първият играчът започва да скача на един крак във всяко квадратче, като навлиза по спиралата към центъра на охлюва, където се обръща с подскок и се връща обратно. Все пак, това са минимум 120 подскока, така че ако залитне, има право да се подпре на ръце (но не и да стъпи с другия крак). Не трябва да докосва очертанията. Ако отиде до центъра и се върне без да сгреши, си избира едно квадратче и си пише в него буквата. Другите играчи са длъжни да го прескачат. Два гадни момента: както скачаш, да стигнеш до осем поредни квадратчета, които са "чужди" и трябва да ги прескочиш, без да се приземиш върху линията на следващото квадратче; или този, който е чертал охлюва, да е направил квадратите в центъра толкова малки, че само с балетни подскоци на палци да можеш да ги преодолееш безгрешно.

ПИЯН МОРКОВ – Избира се "пиян морков", около който в кръг се нареждат останалите играчи. Те си подават топка, като целта е тя да прелита над него, без "пияният морков" да я хване. Ако я улови, си разменят местата с този, който я е хвърлил.

МАГАРЕ – Всички се нареждат в кръг и си подават топката (без определен ред). Който изтърве топката или не успее да я хване, става "М". При втора грешка става "МА" и т.н., докато стане "МАГАРЕ" и излиза от играта. Побеждава този, който остане последен. Нецензурната разновидност на тази игра се казва Л***О. Еми какво да правим, и такава игра имаше...

 

ЦАРЮ ЧЕСТИТИ, КОЛКО Е ЧАСЪТ – Избира се "цар". Пред него се начертава линия, а на 10-тина метра от нея – втора линия (линиите може и да са въображаеми). Останалите деца се нареждат в редица зад втората линия и всяко поотделно пита: "Царю честити, колко е часът?". Царят отговяря примерно: "Десет мишешки напред" или "Две великански назад", като се използват същит стъпки, каквито се използват и в ДА БИЙ, ДА БИЙ... Който първи прекоси линията на "царя", заема неговото място. Тук дали ще се качиш на трона зависи от това какви са отношенията ти с царя...

ЦАРЮ ЧЕСТИТИ – (Помогнете да си я спомня) Избира се "цар", а останалите играчи се нареждат пред него в редица. И казват: "царю честити, ходихме у вас, пихме кафе и нещо друго правихме. Няма да ти кажем, само ще покажем!". Предварително всеки си е намислил каква дейност ще показва – ядене, каране на колело, танцуване, рисуване, спане, готвене, спортуване, гримиране, миене, писане и т.н. без ограничения, каквото му е дошло на ум. Децата показват всички едновременно, а "царят" трябва да отгатне какво е правило всяко дете. По-нататък не се сещам какво става, ако познае или ако не познае, обаче от това зависеше дали той ще е цар и в следващата игра или друг ще бъде на негово място. А вие помните ли?...

 

Да бий, да бий - или вариантното й име Държави. Леле, къде другаде може да се развихри човек с географските си познания и да си избере държавата Руанда например. А помниш ли израза: Да бий, да бий, Пешо да ви убий! Пешо може да бъде сменено с произволно име.
Това за царя ми прилича на Кралю, порталю. Хващат се двама за ръце и ги вдигат високо като порта, останалите пеят Кралю, порталю, отвори порти, отворете, затворете, само един оставете. И един остава хванат. Тогава идва момента с отгатването, точно както го описва Фрея. Ако познае, отива в отбора на обясняващия, ако не познае - в другия. И така докато всички са се разделили зад двамата. После се дърпат и който отбор издърпа другия е победител.

Имаше една игра с миниластик, опъва се на ръцете и се играе от двама души. Правят се различни фигури (мост и други), изисква доста сръчност на пръстите, ама съм я забравила.

ДВАМА СА МАЛКО, ТРИМА СА МНОГО.
Нареждат се играчите в кръг по двойки. Една двойка е свободна. Точно тя се състезава за място в кръга. Единият застава пред някоя двойка и последният трябва да се състезава за място в кръга с другия участник вповече. Вариант на тази игра е ГЪРНЕ. Пак така по двойки в кръг(ама единият е прав, а другият е клекнал) и един участник сам отива и агитира Бабата да му продаде гърненцето си. Там имаше няккъв репертоар от заучени фрази и после търговецът и гърненцето се надбягват. Който стигне пръв става гърненце, а другият почва да си търси място.

ТИКВА- тя е по скоро логическа. Става за по пикниците и май е за другата тема. Както сте се опънали на тревата в свободна конфигурация, си избирате числа. 1,2,3 и т.н. всеки е различно число. Един казва: Нашта тиква, тиквичка родила 6 тикви. Който е с номер 6 пита: Защо пък да са 6? Първият отговаря: Ами колко да са? Номер 6 казва: Нека да са 8. И така докато някой номер се забави да отговори и изгаря. Трябва да се следи да се включиш навреме и да не кажеш изгорял номер. Играе се докато остане един участник, или докато ви писне, 😄

КРОКОДИЛЕ, КРОКОДИЛЕ С КАКЪВ ЦВЯТ ДА ПРЕМИНА МОРЕТО?

Избира се един играч, който да бъде крокодила. Той застава с гръб към останалите, които се намират на известно разстояние. Те го питат "Крокодиле, крокодиле с какъв цвят да премина морето?" и той оговаря някакъв цвят, колкото по-завъртян, толкова по-добре. Тогава тези, които имат по дрехите си съответния цвят преминават, а останлите трябва да изтичат, без да ги хване крокодилът. Който бъде хванат, става крокодил. Хватката на тази игра беше да излезеш с колкото се може по-шарени дрехи :)

КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ, КАКВО ТИ Е МОРЕТО?

Тук отново се избира капитан и се задава въпроса "Какво ти е морето". Капитанът отговаря, като може да си измисля - бурно, тихо, замразено, жабешко и т.н. След това със затворени очи с опитва да хване някого. През това време останалите или стоят на едно място (замразено море) или се движат тихо (тихо) или издават някакви звуци и се движат (примерно "буууу" при бурно). Когато капитанът хване някого трябва чрез опипване да познае кой е и тогава той става капитан.

ЗАМРАЗЯВАНКА

По-интересен вариант на гоненица. Има един гонещ и ако докосне някого, той трябва да замръзне. Има и слънце, което може да разтопи и освободи съответното дете.

ПАРДОН

Не знам дали някъде другаде се е играла тази игра. Всички деца със затворени очи и разперени ръце се въртят в кръг и когато се ударят си казват "пардон". Няма никакъв смисъл в тази игра, но пък след няколко минути, всички падахме на земята, много щастливи.

ПАНДЕЛКИ

Избира се едно дете, което ще бъде вълк. Останалите деца си намислят цвят. После вълкът отива при децата и следва разговорът
- Чук, чук
- Кой е тук?
- Аз съм Кумчо Вълчо
- Какво искаш?
- Панделки
- Какъв цвят?
Тук вълкът си избира цвят. Ако никое дете не си е измислило този цвят отговорът е "Върви си по (примерно червения) път със счупена ръка, или крак или някаква друга част на тялото и детето-вълк си отива, преструвайки се, че има съответното счупване :) Ако обаче има дете с този цвят, вълкът казва коло метра панделка иска, и докато уж отмерва метрите отвлича детето. Не си спомням как свършваше тази игра.

КЪР

Любима моя игра. На земята се разчертава поле и децата се разделят на два отбора, като целта е да навлезеш в полето на другия отбор и да нестъпиш един триъгълник и да извикаш кър. Голяма блъсканица падаше :) В Хасково, от където са баба и дядо му викаха шмайзер.

ОТИДОХ В ГОРАТА

Отново се избира едно дете, което казва "Отидох в гората , разрових листата, намерих картина на ..." и си избира професия. Другите трябва да я изиграят и този, който е най-добър застава после отпред.

Сещам се още много игри, но трябва да приключвам за сега. Като се замисля доста весело ни е било и не се учудвам, че по цял ден скитахме насам натам, без да се уморим. Приятна неделя деца, и честит последен учебен ден! Започва ваканцията!!!

Еее, аз си бях приготвила още игри, но снощи системата ме взе за флуудър и не ме остави да ги пусна 😄 . Ще ги paste-на сега, макар че някои вече сте ги споменали, но нямам време да редактирам - те са ми предварително готови от снощи 😏 . И така, продължавам:

КРИЕНИЦА – Класика. Този, който жуми, трябва да брои до колкото са се уговорили предварително, като броенето може да е по единици (напр. "до 50 по единици") или по десетици ("до 1000 по десетици"). Като завърши броенето, казва: "Кой отпред, кой отзад, кой от двете ми страни – три път подред жуми! Едно, две, три, отварям очи!" – и тръгва да ги търси. Като види/намери някого, целта е да стигне преди него до мястото, където се жуми, и да го заплюе: "Пу за Ицо!", а целта на Ицо е да го издебне и да се заплюе първи: "Пу за мене!". Ако търсещият заплюе някого по погрешка – Стефан вместо Ицо да кажем, тогава Ицо крещи: "Спукано гърне!" и този, който е направил грешката, трябва да жуми още три пъти подред. Когато детето, което жуми, тръгва да търси скрилите се деца (особено, ако е останало само едно скрито), останалите подсказват на криещия се какво да прави, като крещят: "Салам, стой си там! Салам, стой си там!" – за да си стои на мястото или пък да идва бързо да се заплюе: "Суджук, идвай тук!". Много кодово. Следващата игра жуми този, който е бил заплют последен; ако някой има наказание за три поредни пъти да жуми – тогава жуми наказаният; или отново същото дете, ако не е успяло да заплюе никого.

ГОНЕНИЦА – И тук всичко е ясно. Споменавам я само за протокола, защото следващите три игри са разновидности на ГОНЕНИЦА:

СЛЯПА БАБА – За разлика от гоненицата, тази игра се играе в ограничено пространство – в градинката например. Този, който гони, е "сляпата баба". Той застава в центъра на игралното поле, останалите му завързват очите, завъртат ги три пъти, за да го дезориентират и бягат. Целта е да хване някого, който на свой ред става "сляпа баба". Гадното е, че могат да те щипят и гъделичкат, а ти не можеш да ги уловиш.

КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ – И тук – в ограничено пространство. Този, който гони, е "капитанът" и отново е с вързани очи. Той застава в центъра и останалите го питат: "Капитане, капитане, какво е морето?" и той отговаря примерно "Бурно". Морето може да е бурно (децата бягат наоколо и бучат: "Буууууу..."), тихо (обикалят съвсем безшумно), спокойно (обикалят и шумят: "Шшшшшшш"). Когато "капитанът" каже какво е морето, всички бягат от него и издават съответните звуци, а той се стреми да хване някого, който после заема неговото място.

ЗАМРАЗЯВАНКА – При тази гоненица, когато гонещият докосне някого, той го "замразява", а "замразеният" трябва да остане в позата, в която е бил "замразен", докато не го "размразят". Може да го "размрази" друг играч, като го докосне. Има и друг вариант – със спасяване ("къщичка"): като вижда, че ще бъде настигнат, гоненият скача с два крака в една точка, събира ръцете си над главата като покрив и казва: "Къщичка!". Тогава не може да бъде "замразен", обаче не трябва да мърда от това положение. "Излиза" от "къщичката", когато реши, че е безопасно за него. В следващата игра гони този, който е бил замразен последен.

ЕДНА РУСКА ИГРА, която нашата Тимуровска команда научи от едни русначета, гостуващи в града ни. Искам да си я спомня точно, а не мога! Играчите се разделят на два отбора. Отборите застават на голямо разстояние един от друг (поне 10 метра), а всеки отбор се нарежда в редица. Играчите се хващат здраво за ръце (като на хоро) и единият отбор пита другия... не помня какво, другите отговарят нещо (най-вероятно името на някого от първия отбор) и после този, на когото са казали името, хуква с всички сили към противниковия отбор, като целта му е да разкъса редицата им. Ако успее – избира си някого от двамата, които е разделил, и го отнася със себе си в своя отбор. Ако не успее – противниковият отбор го задържа в редицата си. Губи отборът, от който остане само един играч. Ако някой знае как се казва играта и какво си казват отборите (да, на руски е) – нека пише.

Сега гледам, че съм пропуснала момента с отгатването кой е хванатият при СЛЯПА БАБА и КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ. Но вие сте се сетили 🙂.

Аз се сетих разни плажни варианти, които и досега май се играят. На плажа, щото не може да си все във водата на лагер, физкултурникът, който е и спасител или обратното все надува свирка и си във водата за по 10-на минути. Та трябва с нещо да се убива времето. Играчите са двама. Нареждат се клечки в пясъка и се целят с джапанките. Който утрепе пръв всичките войници-клечки с джапанката е победител.

Freja, РУСКАТА ИГРА не е ли точно ЦЕПЕНИЦАТА, за която аз писах. Много непоетично име. Сигурно е имало и друго. Аз не знаех, че е руска. Дори мисля, че я научихме в час по физическо. А сигурно всеки отбор казва кой от другия отбор да цепи.

isi, изглежда точно тя ще е, с тази разлика, че при нашия вариант се питахме кой да цепи така непоетично . Най-вероятно сме питали противниковия отбор: "Кого вы хотите?" и отговорът е бил примерно "Лену" и так далее, Лена пошла  . Ами може и да не е руска, но понеже от русначета я научихме и все на руски я играехме, все съм си мислела, ча е руска...

А при играта на РЪБЧЕТА май брояхме колко последователни ръбчета ще ударим, без да сгрешим и си събирахме бройката от всички опити. Печели този с най-много ръбчета. Така си мисля поне...

От няколко дни се мъча да се сетя как се играеше едно (момичешко) нещо, което пеехме така:

Омане, омане, омане оне о тикити, о тео тео тикити
У ан джо, фикс!

Наскоро го чух от един двор, но нали съм си възпитана любопитка 🥱, не надникнах. И оттогава ме гложди...

Ама как се сещаш за такива неща, eli! И аз помня, че казвахме нещо такова, но много смътно го помня... Думичките определено не мога да се сетя, обаче дали с тях не вървеше пляскане на ръцете по двойки?

Още ме е яд, че не надзърнах. Кога ли ще си изям боя някъде

И на мен неще ми се струва, че имаше подскоци и приплясквания, а дали не беше и с ластик, и накрая като че ли трябваше да се направи някаква глупост, като да се хванеш за ухото. Помня, че момчетата много й се подиграваха, сигурно заради текста. Който на какъв ли език ще е?

Аааа, такъв език няма! Той е дълбоко кодиран 🙂 и само децата го разбират. Май наистина имаше нещо с хващане за ухото, а и други някакви странни движения...

Ели,
Аз май се сетих за играта. Нареждахме се в кръг и си слагахме ръцете една в друга. Започвахме да пеем песента като последователно си удряхме ръцете. На последната сричка трябваше да се удари съответното дете, а то трябваше да се опита да избегне удара. Ако успееше, то оставаше в играта, ако не изгаряше. И така докато останат двама, които играят канадска борба на гърба на третия :) А текста беше

Уан да кате софльоре,
омане, омане, омане о нео тики тики
тео тео тики тики
у оан джо фикс. :)

Ох, олекна ми мерси, Марулка. Май точно така беше, в кръг и си пляскахме дланите. Даже не помнех, че имало и първи ред.
Чер човек мина ли, че чак се обърках сред това изобилие от игри? А на пържолки колко бях добра...

А какво беше ЧЕР ЧОВЕК? Уф, и него съм забравила, а съм сигурна, че съм играла...

Аз на теб разчитах за спомени Помня, че пеехме "Един часа минава, чер човек го няма, два часа..." и т.н. и после бягахме, но защо

Ето че и тук стана много "момичешко". Ей, момчета, айде да им обясним на тия момичета някои по-сериозни игри. Напр. "дузпи", "всеки лаком за гол","фунийки" и т н.. А това "омане суфльоре" да не е някакъв шамански танц 

Ние от вчера с приятелите ми се чудим от къде идва този текст. Трябва да има някакъв произход, както ема есаса.
И Дани, верно е, че се посъбраха все момичешки игри. Айде напишете нещо момчешко. Нашите момчета играеха с нас на "майки и деца"