"Седморката на Блейк"

Много от децата бяха запалени по филма едно време. Аз също, и редовно играехме цялата махала. Аз и още едно приятелче бяхме по-запалени по нещата "Направи си сам" и електрониката и редовно измисляхме щуротии, които не всеки от махалата можеше. Поради тази една причина, имаше време когато ни излезе име "магиите". Това беше нарицателно на махалата (децата които играехме винаги заедно).
Нововъведението в играта не беше кой знае какво, но доста ни помагаше да навлезем по-навътре в образите на героите от "Седморката на Блейк".
Измислихме си оръжия. Опитвайки се максимално да се доближим до оръжията във филма, направихме следното.
Епруветка! Взима се епруветката и от към отворената и страна се поставя дръжка (импровизираме с какъвто и да е материал) като предварително е поставена крушка за фенерче, която влиза малко в епруветката. Върху дръжката се нанизваха няколко отражатела от фенерче обърнати към дланта, когато се хваща дръжката и след тях се поставяше на удобно място ключенце за запалване на крушката. От края на дръжката се извеждаше кабел, който предварително се навиваше за да стане като кабела на телефонната слушалка. Краят на кабела се свързваше към плоска батерия 4,5[V] , която се слагаше в задния джоб.

Тук ще се опитам да онагледя, а вие ще кажете дали е станало.

И така... оръжието е готово... можете да го пъхнете от лявата страна на колана или в джоба (където ви е по-удобно за бързо вадене). Може да си изработите и някакъв кобур от кожа. Когато се натисне копчето крушката осветява епруветката и става доста ефектно, когато се играе вечер след залез.
Ако се питате от къде пък толкова намирахме тези материали... ами в наше село (град) имахме завод за производство на фенерчета (случайно). Не че ако нямахме, нямаше да намерим части :em_2: .
И тук идва време да ви разкажа за случката, която се помни и досега от доста хлапета.
Един ден бяхме само аз и Миро (двамата запалени по електрониката) и се чудехме каква простотия да измислим за да "шашнем" другите. Идеите ни дойдоха много бързо и ето какво скалъпихме.
В долната част на полянката имахме купчина пясък. Изкопахме малка дупка и в нея заровихме пиратка с електронно запалване.
Пиратките едно време се правеха от отрязаните алуминиеви тръбички от елементите на антените с които се приемаше ефирната телевизия (то друга нямаше). Тръбичката се стиска в края на менгеме и след това се завива и се зачуква с чукче (точно както края на тубичките за паста за зъби или лепилата). Пълни се 2/3 с барут от кибритени клечки, като където свършва барута, горе-долу, се пробива малка дупчица в алуминиевата тръбичка. Допълва се с хартия и по същия начин се "запечатва" и този край на тръбичката. Малката дупчица се пълни с барут и върху него се поставя кибритена клечка с намотана част от жичка на изкоряла крушка. От краищата на жичката се извеждат кабели и когато се подаде напрежение от батерия, жичката моментално се нагрява до почервеняване и барута се запалва.

И така след като заровихме пиратката в пясъка, внимателно прокарахме кабела под земята, като връщахме тревата на мястото си, за да не си личи. Краят на кабелите беше поставен зад храст, който се намираше на 20-тина метра от пясъка.
Намерихме си "жертва" и започнахме да му разправяме, че сме усъвършенствали оръжието на Блейк и сме поставили рубин и разни други работи и сме направили лазер. Естествено, реакцията беше... "Да бе, дааа". И ние тогава казахме "Добреее. Ако искаш ще ти дадем да стреляш за да се увериш, но имай предвид, че лазера дърпа много ток и стига само за един истрел". Естествено "жертвата" с готовност прие, за да ни докаже че по никакъв начин не може да се уплаши, независимо как сме решили да го уплашим. Тук трябва да уточним, че беше проведен бърз курс по безопастност, с наставления как да се държи опасното оръжие и накъде да се стреля за да не се развикат бабичките седнали на пейката на тротоара от другата страна на шосето и да няма поражения.
Докато Миро провеждаше курса аз небрежно седнах до храстчето с батерийка зад гърба си и нагласих жичките. Миро се отдръпна и извика "Сега", а аз изчаках да светне крушката в епруветката и да я огрее. Получи се доста ефектно. В момента в който епруветката засия се разнесе гръм и се разхвърчаха малки камъчета откъм пясъка, като там се отвори дупка колкото юмрук. След 10 секунди с широко отворени очи, "жертвата" започна да се окопитва и да оглежда да не би да е изхвръкнало нещо от епруветката. Ние естествено бързо му казахме да тръгва с нас и се отдалечихме от "местопрестъплението", защото привлякохме доста внимание на хората които минаваха по отсрещния тротоар и дори едно момче от по-горните класове дойде да се моли да му обясним как става това (явно е наблюдавало цялата "драма"). Ние отказахме категорично и тайнственно се прибрахме по домовете си, като оставихме "жертвата" да се чуди и мае до другия ден, когато му разкрихме истината. Доста забавно беше :em_11:
Трябва да добавя, че направата на някои от нещата изисква тънкости които са важни за безопасноста. Всичко беше направено максимално безопасно, поради факта, че повечето от нещата сме ги правили много пъти и всеки път се доизпипваха. Ако в нещо не бяхме сигурни, питахме по-големите (Братя). И така се трупаше опит...!