Виждам, че тази статия е изпреварила времето си и е за 5.1.2011г.
Иначе, много интересна книжка. Може да е написана много отдавна, но и днес, да си признаем, хлябът де се ражда малките деца не знаят :(. Но началото на приказката ме накара да ви напиша едно парафразирано Новогодишно пожелание:

Нека нашата Родина
грее пак като градина!
И нивята ни навред
да са като пити с мед!
Нека пак на шир и длъж
жънеме жито и ръж!
Нека родните селца
грейнат като слънчица!

Аз пък забелязах кой е художникът - НИКОЛА ТУЗСУЗОВ.
Дали не е роднина на съвременните художнички ТУЗСУЗОВИ?

На мен любимо ми е: "Ганчо спеше като пън....всеки ден с кавги и бой, трябваше да става той" Днешната "политическа коректност" не би допуснала такова основано на критическия реализъм отношение към лирическия Ганчо...току-виж му се сецнала индивидидуалността на наследика от шамарите, днес трябва да го приемаш за "личност" и да му се молиш ;)

Спомням си някои детски песни създадени по стихове на Веса Паспалеева, които съвсем не са политически ангажирани.

Доволен
От днес имам вече
нови панталонки,
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбонки...

Хитрото мишленце
Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата...


С червените ботушки
потропва Дядо Мраз…
— Дечица-веселушки,
шейната спрях пред вас!

Че ние сме израснали с тези песнички :). Благодаря за припомнянето!
Само, така и до днес не съм сигурна, главният герой момче или момиче е?! или мамата май си е мечтала за момиче? 😉

Цитат: катя милушева

Само, така и до днес не съм сигурна, главният герой момче или момиче е?

Момче е! Някога са обличали децата с дълги ризки, докато стане време да тръгнат на училище. Може би не са шиели малки панталонки за удобство, по здравословни причини или просто такава е била модата Имаше едни униформи в детските градини (не помня кои години) еднакви за момченца и момиченца престилки като роклички и бухнали шорти. Имам също така снимка от 2-ри клас, където всички - момчета и момичета сме облечени в еднакви черни престилки. Беше задължително...

Благодаря за интересната и поучителна приказка!

Благодаря ти Лили, че ни припомни тези хубави стихове. Жената е била много талантлива и даровита. Ето една статия на Росица Чернокожева във в-к "Литературен форум", по случай 100 години от рождението на поетесата.
"Из уличката тясна
гласчето му звънливо
се чува отдалече:
- Боза! Бозица прясна
и сладка и резлива
аз нося всяка вечер!
...
И тръгва сгушено като
врабченце
с премръзнали краченца!
Айдар се бозаджийчето нарича,
от все сърце то книжките обича!"

Ето две нейни култови ранни творби, публикувани във в-к "Детска радост", първото 1924 г., а второто 1925 г.:

Из "Литературен форум", Брой 17 (440), 19.12. - 25.12.2000 г. Още информация за биографията й в Уикипедия.

Лилия, това беше в кръга на шегата. Аз го проумявам, но когато ми се е случвало да го цитирам на днешните деца, те ми задават тези Фъпроси:). За тях е непонятно. 🙄

Извинявай, Катя, трябваше да се досетя, че по-младите няма как да знаят.

Тази книжка е чудесен пример какво се случва с писателите, когато попаднат под похлупака на силно идеологизиран режим. И Григор Угаров, и Веса Паспалеева (за която стана дума в коментарите) започват творческия си път като детски автори още през 20-те и 30-те години. По това време Угаров пише книжки като "Шаро полицай" или "Малкият пожарникар". Дори "ортодоксалната" Леда Милева създава тогава "Зайченцето бяло", с което и най-вероятно ще бъде запомнена (наред с "Работна мецана" 🙂 ). След 1944 г. (най вече в периода 1947-54 г.) обаче пред всички творци има само два пътя - или пишеш откровени дивотии, или преставаш изобщо да се занимаваш с писане. Дори откровен монархист като Елин Пелин тогава създава глупотевини от типа на "Врабчетата на стрина Дойна". Лично за мен е любопитно да открия детски книжки от периода 1920-23-та година, когато също е имало силно противопоставяне по оста "работливият селянин - мързеливият гражданин".
P.S. Коментарите ме подсетиха, че някъде имах една прекрасна книжка на Веса Паспалеева, която може да обработя скоро.