Даааа... добрият стар "Школник"! За съжаление нашите така и не ми купиха руския звяр със зелени или оранжави гуми . Всеки път когато минавах покрай "Дет-маг" се спирах на витрината и дълго зяпах мечтания велосипед , но уви ...

Темпларе, благодаря за припомнянето на този култов велосипед. Четох какво си писал под моя сниман Школник, как си го разглобявал и т.н. Аз си спомням, че бях първи или втори клас, или по-скоро след като подариха на брат ми за първи клас едно синьо Балканче, очаквах и за моя първи клас да има такава изненада, но не би. Май, чак за втори клас ме изненадаха и то през ваканцията още преди започването на училище. Бях на село и когато пристигнаха наште с колата, изненадващо за мен извадиха това колело. Беше неописуема радост. Най-после си имах мое колело и нямаше нужда да моля някого да му покарам колелото за едно кръгче, или пък да ме возят на багажника. А, нещо много по-важно - колелото ми даде огромно свобода и възможност за покриване на далечни разстояния в десетки километри. Когато 4-5 момчета имахме колелета, започнахме много големи преходи до различни населени места и обратно. А като добавим и манията с Банда БМХ, не знам дали съм го гледал повече от 1 път на кино или на видео клуб, но знам , че из целия град беше яка мания и всичко живо си трансформираше с подръчни материали колелото. На моето още стоят триъгълници от картон, боядисан в различни цветове с водни боички. Други елементи бяха светлоотразители кръгли, както и тънък цветен телефонен кабел който се навиваше около спиците, задължително не се поставяше багажника, а задния калник се повдигаше нагоре задната му част и леко се вкарваше напред, а после дори го махнах. Голяма диващина от моя страна бяха експериментите с него в сняг или кал при обилен дъжд, или пък засветкването по прави асфалтирани участъци, където преживявах доста инциденти. Гумите му бяха наистина готини, с лек червеникаво-розов отенък, доста различен от познатите дебели и черни на балканчето. Беше също много маневрено и леко. Естествено, че освен положителни имаше и отрицателни качества. Седалката му лесно се движеше нагоре надолу, може да е било че не е била затегната хубаво, но същия проблем имаше и с кормилото, нямаше добра контра и лек сблъсък или при контра с предна гума, също се извърташе на една страна. Ето я снимката от статията "От къщата на баба 2":

Аз го имах - светлозелен на цвят с оранжеви гуми.
Но не ме кефеше особено. Нямаше и никакви екстри като фар, динамо, огледало за обратно виждане. Само един звънец. Затова толкова се зарадвах на мечтаното Балканче, когато нашите ми го купиха.

Разбирам те напълно. Но на мен това колело ми беше първото лчино мое. Преди това все ползвах купените на брат ми, триколка, Зайка с помощни колела и кой знае още какви, та дори и на балканчето му се учех да карам. Но това колело си ми остана единственото за дълги години напред , разбирай до 12-13 години. Значи 7-8 годишен до 13 годишен, около 5-6 години съм го ползвал, ма здраво, въртене е падало. Радвам се, че все пак си бил щастлив с новото Балканче. То бе значително по здраво и стабилно, а и нямаше проблеми с кормилото или седалката, още повече че седалката му бе доста мека и голяма, в сравнение с твърдата и тясна такава на Школника.

Точно за такова говорех светлосиньо Балканче купиха ми го март 1981, в навечерието на пролетната ваканция(сега наричана Великденска ) Беше от новия модел с меката дунапренена седалка и още куп други опции(писал съм за тях в по предни коментари).
Направо се качих от Жигула на Мерцедес все едно, сравнен с Школника. Школника ми беше вече и малък и и прекалено детски го намирах. А с Балканчето си беше направо гъзария.
Имал съм и руския бегач "Турист" със 6 скорости, докато накрая не се качих на ЧЗ-то на баща ми. Показах на батковците със Симсони и Балканчета мотпеди как се кара мотор, и после баща ми продаде набързо ЧЗ-ката, да не се пребия някъде 😁