Главна » Всички статии на потребителя eli » Страница 2 |
|
|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Съжалявам, но ме връхлетя вдъхновението:em_13:
|
|
|
|
|
Да, ама не, става дума за шапки...
В една приказка на Джани Родари от небето заваляха шапки. Всякакви. Та и тази статия е такава. Не знам защо се сетих точно за шапки, наскоро чух да ги използват като обида, "шапките дойдоха", и нещото ми се наби в главата. Накрая реших да опиша дъжда от велики шапки, който би се изсипал над Сливен в детството ми, ако... Срам, забравила съм приказката на Родари.
Заб: Думата „шапка" използвам съвсем по деЦки, не че децата не обиждат, но това е една съвсем различна тема, за друг сайт.
Започвам с плетените шапки. „Дамските" обикновено бяха от няколко ката прежда, подгънати долу. Ако плетачката решеше съвсем да блесне, се появяваха шнурчета, райета и осморки. Идеята беше шапката да е дебела и да стои права, за да Топли. Естествено трябваше да е вълнена. Сега на това нещо казват „дамско боне" и струва майка си и баща си. Моята майка имаше синя и червена такава, червената веднъж й спаси живота, по съвсем прозаичен начин, при един ветровит сблъсък с керемида. Все пак говорим за Сливен през 80-те, не че сега не духа...
|
|
|
|
|
Пак се пререждам, пак пред админ, обаче времето тече. На Вили се извинявам и му запазвам правото да поеме следващата глава (изместваме се с по-едно номерче назад.) Ако ли не, следващ е Цветан.
Има и ваканции (не се сдържах) за след 15та глава, заявки на Лични!
Не познавам Мичурин и прехвърлих нашите момчета в Равда, която с умиление срещам из доста коментари. Този конкретен портал е на сливенския лагер, но дали ще останат и защо изобщо са там...
|
|
|
|
|
Помощ за едно другарче. Реших, че дългото невзимане на лекарството има нужда от обяснение, и така... Да му мисли Захариса.
|
|
|
|
|
Едно невероятно красиво стихотворение за връзката възрастни-деца. За съжаление не открих превод на български, но не мисля, че текстът ще ви затрудни.
Авторът, Уилям Мередит, беше почетен гост на университета в годината на завършването ми. Името тогава не ми говореше нищо, а той самият ми се стори ужасно стар и ужасно скучен. Когато после прочетох стихотворението се разплаках.
За по-малко лъжи за тъмното и по-малко бръчки, приятели!
|
|
|
|
What it must be like to be an angel or a squirrel, we can imagine sooner. The last time we go to bed good, they are there, lying about darkness. They dandle us once too often, these friends who become our enemies. Suddenly one day, their juniors are as old as we yearn to be. They get wrinkles where it is better smooth, odd coughs, and smells. It is grotesque how they go on loving us, we go on loving them The effrontery, barely imaginable, of having caused us.And of how. Their lives: surely we can do better than that. This goes on for a long time.Everything they do is wrong, and the worst thing, they all do it, is to die, taking with them the last explanation, how we came out of the wet sea or wherever they got us from, taking the last link of that chain with them. Father, mother, we cry, wrinkling, to our uncomprehending children and grandchildren. William Meredith
|
|
|
|
|
|
|
Мдаа, оказа се по-трудно, отколкото си мислех.
|
|
|
|
|
При една ранна размяна на ЛС с Дани се похвалих колко неща ми изплуват в паметта. На което той отговори в дух, че си нямам и представа колко още ще си спомня. Прав беше, за добро или лошо. Някои спомени са приятни, някои стават такива само изпод патината на изминалите години, но всичките са си мои. И много, ама много мразя, когато открия "сляпо петно из вехтошарницата". Повечето ми въпроси са глупави, като каква точно на цвят беше бутилката на верото. Обидно е някак, измила съм хиляди чинии (защото бях добро дете) и съм изпръскала (е, не чак толкова добро) десетки бутилки, а се колебая между синя и оранжева.
Всички пътища водят към Рим, но с питане и в Цариград се стига, казваше един мой приятел. С риск да се озовем точно там, предлагам да открием нова рубрика за въпроси-отговори. И веднага подавам първия си въпрос, който не ми дава мира вече от седмица:
|
|
|
|
|
26. Pavlina Iossifova - Част 3, глава 9
Пускам първата глава - дано още помните за какво става дума.
Отново регламентът:
1. Всеки пише по една глава (мин. 500 думи, горна граница няма) и я пуска като нова статия (НЕ коментар) в раздела. Можете просто да я номерирате или да измислите заглавие, въпрос на вкус. Останалите евентуално коментират и бурно дават препоръки в раздела под съответната глава.
2. Слагам срок на отреагиране две седмици, сиреч при тотален авторски блок след две седмици губите ред.
3. Не вярвам да има чак навалица, но все пак, спазвайте го този ред и ако наистина желаете да участвате, ми пишете на лични. Отнесени заявки за принципно участие не се приемат. Ставам лоша и ще трия "нелегални" включвания.
4. Очевидно пишем (или поне се надявам да напишем) нещо художествено и е нормално езикът да е по-освободен. Все пак не прекалявайте, дори да знаете страхотна псувня от '84. Същото важи за идеологията, подробностите от бита и т.н.
И след всичко, казано дотук, с най-голямо удоволствие (и до 2.11) предоставям думата на Пепино, който няма нужда от представяне... И за когото силно се надявам, че няма да запрати Венци при дядо "Нито един кариес".
|
|
|
|
Отдавна го следях това момиче. Няма толкова руси деца, нито толкова синеоки. Въпреки, че един братовчед ми е разказвал... Както и да е, той оттогава мрази червеното, а аз нямам право да ви занимавам със семейни истории, след като дори не съм се представил. Обноски, обноски, все повтаряше баба. Ето, пак се отплеснах... Сиреч, вълк съм. Не че ми личи, дори може да се каже, че съм по-човек от повечето "хора". Е, мириша различно и имам слабост към ризите с къдрички по ръкавите, жалко че отминаха от мода. Но пък кожени панталони можеш да носиш винаги. Тя хареса точно панталоните. Има го и тоя момент, иначе защо да ги носим. - Ти какво си? - попита принцесата....
|
|
|
|
|
Позволих си да изнеса един днешен коментар на Чудака от 6б в отделна статия. Първо, защото много ми хареса и второ, за да му се отдаде нужното внимание и коментари. (И трето, защото съм админ, но вие това си го знаете.) И така, Ели е дотук и с най-голямо удоволствие дава думата на Чудака:
Freja ми припомни колко приятно беше някоя приятелка да ти гледа на карти. Картите, обърнати, се подреждат по специален начин, като трябва съответно да се намислят три приятелки и трима приятели. По средата се слага някоя от дамите, която е с лицевата си страна и представлява самата теб. С това започва истинското ГЛЕДАНЕ. Преди да обърне първата карта, гледачката
 те пита: "Намисли ли си първата приятелка? Може да не ми я казваш!" Това последното придаваше тайнственост и тежест на заниманието. След това обръща картата и ти разяснява какво те чака в отношението с въпросната: ако е дама, те пита: "Тя такава ли е? " Това почти винаги налага отрицателен отговор, тъй като шансът да е нещо друго, освен дама пика по нашите географски ширини не е много голям. Изводът е: "Значи тя си има такава приятелка!" Тук следва малко творчество от страна на на гледачката: "тази третата ще ви скара/трите ще станете много добри приятелки". Ако се паднат спатии - сълзи, пика - мъка, каро - пари (това беше най-безинтересно, понеже беше ясно, че никакви пари не може да ти бъдат доставени от приятелки), купата се тълкуваше така: "Тази приятелка ще те запознае с някакво момче, което ще се влюби в теб или пък ти в него - не мога да кажа кое от двете
 " Процедурата се повтаря за трите приятелки, след което идва ред на приятелите - тук почти никога не казваш кого си намислила, което много затруднява гледачка в интерпретациите. После идва ред на следните категории - "в училище", "в живота", "в любовта", "в миналото", "в настоящето" и "в бъдещето". Навсякъде едно и също - пари, любов, мъка и сълзи. Така е в живота, няма какво да се прави! Стигаме до момента, в който гледачката предлага да ти даде по-детайлна информация за някои сектори, като постави отгоре още карти. Задава се въпросът: "Кажи сега къде да слагам?" И често следва отговорът: "На първия приятел сложи три...." Когато разбереш, че първо той ще те харесва, после ще ти даде едни пари и накрая много ще плачеш, гледането приключва. Благодариш на гледачката, на което тя ти отвръща: "Айде сега да ми гледаш ти на мен!"
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
|