|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Какъв да стана, с какво да се захвана?
|
|
|
До предучилищна възраст включително едва ли съм искала изобщо да работя нещо. Не съм и чувала да ми разказват за някаква по-специална моя мечта от този ранен етап на живота ми. Като изключим професията на принцеса може би, който блян тайно ме преследваше докъм десетия ми рожден ден.
В първи клас - незнайно по какви причини - мечтаех да съм момче. Пак им давах да ме обличат с роклички, пак от време на време се виждах като принцеса, но вътре в себе си знаех, че съм смела и безстрашна, и прочее като момче! Сигурно това е изиграло роля и в следващото ми желание - да бъда не кое да е момче, а самия Васил Левски! Първото ми по-осъзнато желание. Роля ще са изиграли и уроците по родолюбие на нашата другарка в училище, особено онези непосредствено преди 19 февруари 1982. Толкова бях впечатлена от смелостта на Апостола, че в обедната почивка (учехме по онази система - сутрин и следобед), като се прибирах вкъщи, събличах бързо мантата, обядвах на две - на три и хуквах да играя със сестра ми. Играта беше изцяло измислена от мен самата и представляваше нещо като възстановка на исторически събития. Сестричката ми в моите фантазии беше... турските заптиета, които ме гонеха  , макар че беше само една на брой, при това - на безобидната възраст от три годинки... Гоненицата обаче й харесваше и бягаше след мен, а аз скачах по леглата, криех се зад вратите, надавах бойни викове ("Няма да ме хванетееееее!") и изобщо вкъщи наставаше пълна лудница, срещу която баба - горката - се оказваше безсилна...
Скоро след това от исторически преминах на научно-фантастични мечти. Исках да съм Люк Скайуокър. И Ейвън. Добре де, в краен случай и на най-обикновен космонавт щях да мирясам... Не бих могла да изброя изчерпателно филмовите герои, които са ме вдъхновявали, но споменатите двама бяха пионерите. Мечтата ми за Космоса имаше и един задължителен атрибут: да знам английски! Всички космически звезди говореха на английски, даже и Алиса, която иначе минаваше за русначе, го знаеше перфектно! Съпътстваща проява на увлечението ми беше колекционирането на картички (снимки) и марки с космонавти и спътници.
Някъде между трети и шести клас се приземих обратно на нашата планета и по няколко пъти седмично посещавах едни и същи прожекции на филмите за Шао Лин, Хон Гил Дон, "Щастливка 13" и т.н., както и не пропусках телевизионната "Линда". Включих се и аз в манията да ставам... какво?  - нещо сборно дефинирано като каратистка да речем. Даже посветих на това няколко години на малко по-късен етап, веднага щом паднаха забраните.
Мисля, че в края на шести клас или в началото на лятната ваканция излъчиха "Шатовалон". Още в първа серия откриха един труп в една река, под едно мостче. И едни журналисти се захванаха да разнищват случая. И по-рано съм си падала по криминални филми, но този нещо ме грабна и реших, че искам да ставам журналист. Даже изборът ми на гимназия бе повлиян от това - една моя съученичка също искаше да става журналист и ми каза, че разбрала, че за тази цел трябвало да се завърши езикова гимназия. Е, тя не беше приета, а аз все пак я завърших, макар че по време на приемните изпити вече имах друга мечта:
да стана следовател. "Октопод", разбира се! Корадо Катани - той е виновен! Сериалът започна, когато започнах седми клас и продължи... ехеее - няколко сезона. В класа имахме двама близнаци и единият (!) от тях ужасно много приличаше на Микеле Плачидо. Да, може би на млади години, но все пак приличаше. Ей, от обожателки не можеше да се отърве това момче! 😄 Но какво общо има това с мечтата ми... Тя включваше борба срещу злото, защита на доброто, закрила на беззащитните, възцаряване на справедливостта... такива възвишени неща. В крайна сметка реших да я последвам.
Детски ми ти работи - сега си имам друга мечта.
|
- Последна редакция: 20-02-2009, 06:43
- Страницата е видяна: 5 783 пъти
- ID на статията: 1373
- Брой коментари: 13 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
|
