Здравейте на всички в това наистина увлекателно и забавно местенце. Реших и аз да разкажа за моите детски спомени свързани с любимото ми хоби - железните колички Мачбокс при това - наше родно производство... Всичко започна през 1985-6 година, когато получих първите си колички. Всъщност, вероятно е било за рожден ден, тъй като от няколко роднини получих 4 колички - всички БМВ, но с различни цветове. Вероятно това е имало в момента, но от този момент може да се каже, че бях погълнат изцяло от тях. Разбира се, за дете на 3-4 години надали може да се каже, че е имало мисли за колекциониране, но определено с тях започна игра, която продължи доста дълго - чак до периода на постъпването ми в техникума, където завърших средното си образование. С течение на времето започнах да получавам колички не само за рожден ден, но и просто ей така - и майка ми, и баща ми ми купуваха от време на време по някоя количка и постепенно техния брой се увеличаваше. Е, все пак не съм бил от тези, които са си пазили много нещата, но все пак се стараех да си играя с тях без да ги чупя :) Но иначе играта с тях беше завладяваща и постоянно си измислях какви ли не игри - ту разни състезания, ту преследвания, ту разни градски кръстовища, гаражи и прочие. За онези години за мен нямаше други колички освен българските, тъй като просто не бях виждал друго, а и всъщност като се замисля ми липсва точно това време. Тогава да отидеш в Детмаг беше все едно да отидеш в някакъв рай. Всеки път като ме водиха там се запътвах към големите кошове пълни само с колички. Толкова много, че за едно дете - всичко изглеждаше като сън. Винаги съм си казвал, че мечтая да събера цялата серия Мачбокс... Откъде да знаех, че българските колички са едва една прашинка от Мачбокс серията, но тогава ми изглеждаше лесно осъществимо - само трябваше майка и татко да купуват редовно :) Постепенно, когато започнах сам да ходя до магазина и да се разхождам из градинката до апартамента на баба ми, реших, че може и сам да си купувам колички, но за целта трябваше да си спестявам - поне така ме посъветва майка ми. Иначе тя нямаше нищо против :) И в крайна сметка - малко по малко започнах и аз да си купувам по някоя количка, макар и по-рядко, тъй като не се спестяваше лесно - все пак 2,50лв не беше малко. Но колички имаше навсякъде - в Детмаг, по книжарниците, по будките за вестници, дори където продаваха по сергиите книги се намираха от време на време и колички - все Мачбокс, все български, все хубави - която и човек да си купи - нямаше да сбърка :) Незнаех колко точно Мачбокс имаше произведени, но постепенно натрупвах и множество постарящи, които разбира се използвах за размяна за други колички. Тогава започнах да виждам и други колички Мачбокс, но много по различни от моите - вече не пишеше България отдолу, а Англия или Макау. И изглеждаха още по-интересни. Чудех се откъде ли се намираха... Никъде не бях виждал по магазините, а някои деца имаха. Все пак от време на време успявах да сменя някоя българска за някаква чуждестранна количка, макар и поожулена. Но най-много се изненадах, когато едно момче ми предложи за размяна една спортна червена кола - пак толкова малка като моите. Отначало помислих, че е пак от т.нар. "чуждестранни", но като погледнах отдолу - пишеше България! Странно... Никога не бях виждал тази количка преди, а все пак вече 5-6 години редовно получавах колички - може би имах около 150 броя. Но, така и не бях получавал тази количка - това червено и лъскаво Ламборджини Миура, което се появи изведнъж, но сякаш никога не беше пускано за продажба по книжарниците. Това Ламборджини беше перлата ми в тогавашната колекция, макар че това си бяха колички за игра, а не за колекция в истинския смисъл на думата. И това всъщност беше последната количка, която получих в размяна. След това се роди братовчед ми през 1992-а и някъде към 1994-а му подарих по-голямата част от всичко, което имах. Е, той така и не реши да продължи да се занимава с тях и дори се надявам, че все още са в мазето или на тавана :) Иначе за период от около 11 години не ме интересуваха никакви колички, но през 2005-а година отново започнах да ги събирам и тази страст се разраства все повече и повече. Преди няколко години започнах да издирвам преди всичко българските колички отново и сега вече отново си имам от всяко моделче поне по един брой, въпреки че вече си ги колекционирам и с различни цветове. Но като цяло си върнах детските спомени с това колекциониране. Сега си търся такива български постоянно, въпреки че не намирам много често - сякаш както бяха много срещани, така изведнъж изчезнаха и се чудя въобще дали са останали много хора, които да пазят някоя друга количка. И понеже първите ми колички бяха БМВ-та ето снимка на това, което имам събирано през годините - не всичко е в перфектно състояние, но понякога не е нужно - все пак липсващите люспички боя са си малък спомен за безгрижните игри с тези колички. Нали така?

P.S. Само за информация да кажа, че двете БМВ-та с бели емблеми са унгарските братчета на нашите български. С тази разлика, че са правени съвсем за кратко време - около година :)