Какъв да стана, с какво да се захвана?
20-02-2009, 06:43. : freja
В първи клас - незнайно по какви причини - мечтаех да съм момче. Пак им давах да ме обличат с роклички, пак от време на време се виждах като принцеса, но вътре в себе си знаех, че съм смела и безстрашна, и прочее като момче! Сигурно това е изиграло роля и в следващото ми желание - да бъда не кое да е момче, а самия Васил Левски! Първото ми по-осъзнато желание. Роля ще са изиграли и уроците по родолюбие на нашата другарка в училище, особено онези непосредствено преди 19 февруари 1982. Толкова бях впечатлена от смелостта на Апостола, че в обедната почивка (учехме по онази система - сутрин и следобед), като се прибирах вкъщи, събличах бързо мантата, обядвах на две - на три и хуквах да играя със сестра ми. Играта беше изцяло измислена от мен самата и представляваше нещо като възстановка на исторически събития. Сестричката ми в моите фантазии беше... турските заптиета, които ме гонеха
, макар че беше само една на брой, при това - на безобидната възраст от три годинки... Гоненицата обаче й харесваше и бягаше след мен, а аз скачах по леглата, криех се зад вратите, надавах бойни викове ("Няма да ме хванетееееее!") и изобщо вкъщи наставаше пълна лудница, срещу която баба - горката - се оказваше безсилна...Скоро след това от исторически преминах на научно-фантастични мечти. Исках да съм Люк Скайуокър. И Ейвън. Добре де, в краен случай и на най-обикновен космонавт щях да мирясам... Не бих могла да изброя изчерпателно филмовите герои, които са ме вдъхновявали, но споменатите двама бяха пионерите. Мечтата ми за Космоса имаше и един задължителен атрибут: да знам английски! Всички космически звезди говореха на английски, даже и Алиса, която иначе минаваше за русначе, го знаеше перфектно! Съпътстваща проява на увлечението ми беше колекционирането на картички (снимки) и марки с космонавти и спътници.
Някъде между трети и шести клас се приземих обратно на нашата планета и по няколко пъти седмично посещавах едни и същи прожекции на филмите за Шао Лин, Хон Гил Дон, "Щастливка 13" и т.н., както и не пропусках телевизионната "Линда". Включих се и аз в манията да ставам... какво?
- нещо сборно дефинирано като каратистка да речем. Даже посветих на това няколко години на малко по-късен етап, веднага щом паднаха забраните.Мисля, че в края на шести клас или в началото на лятната ваканция излъчиха "Шатовалон". Още в първа серия откриха един труп в една река, под едно мостче. И едни журналисти се захванаха да разнищват случая. И по-рано съм си падала по криминални филми, но този нещо ме грабна и реших, че искам да ставам журналист. Даже изборът ми на гимназия бе повлиян от това - една моя съученичка също искаше да става журналист и ми каза, че разбрала, че за тази цел трябвало да се завърши езикова гимназия. Е, тя не беше приета, а аз все пак я завърших, макар че по време на приемните изпити вече имах друга мечта:
да стана следовател. "Октопод", разбира се! Корадо Катани - той е виновен! Сериалът започна, когато започнах седми клас и продължи... ехеее - няколко сезона. В класа имахме двама близнаци и единият (!) от тях ужасно много приличаше на Микеле Плачидо. Да, може би на млади години, но все пак приличаше. Ей, от обожателки не можеше да се отърве това момче! 😄 Но какво общо има това с мечтата ми... Тя включваше борба срещу злото, защита на доброто, закрила на беззащитните, възцаряване на справедливостта... такива възвишени неща. В крайна сметка реших да я последвам.
Детски ми ти работи - сега си имам друга мечта.