Днес е събота. Спокойна и тиха сутрин. Кафето се надига. Ароматът му се понася из стаята и се смесва с този на вестникарското мастило. Сипвам го в любимата чаша, отпивам гореща глътка и взимам вестника. Дали приличам на дядо ми? Той кафе не пиеше, но затова пък четенето на вестника си беше ритуал. Разгръщам големите страници, с рязко премерено движение опъвам хартията, за да мога удобно да следя ситните букви по редовете. Само че този път вестникът не е от серията "едно и също пишат по вестниците" , а е завръщане в миналото, където чуждиците се разпознаваха по стражата си – кавичките. По страниците имаше за всекиго по нещо – вместо снимка на някоя мацка, виждаме рубрика "Юридически пост" или пък "Филателия". А имаме и рубрика "На четири колела". Колко интересно!

Пренасям се в далечната 1976г. с вестник "Труд". На първа страница – "Важен фактор за изграждане на социализма – откриване на Осмия конгрес на ЦКС". Това дядо, ако го е чел - то е било по диагонал. Така ще направя и аз. Другарите Гриша Филипов и Пеко Таков били посрещнати сърдечно от делегатите с възгласи "БКП-БКП…" После Гриша Филипов прочита приветствие към делегатите, в което казва как целият наш народ се бори за претворяване на решенията на партийния конгрес в живота, в икономическото развитие и пр… Продължава на стр…

Отгръщам на втора страница, където съзирам "На дядо ви цървулите"

"Защо на последно място?"

"Да е пълен домът с деца" - вдигам поглед, отпивам от кафето и се питам какво ли правят днес четирите деца на семейство Минкови.

Кратка статийка "Работното място", която към края си те усмихва "… професията ми харесваше - само да не бяха хората: не можеш да се справиш с тях. "

Изборите в САЩ:

Ха! "Весел пощальон"! Какво ли пише:…

Малко спорт:

Тревога за детските територии – статия на "Отечествен фронт" от 1977г.

Докато четях тази статия се питах толкова много неща. Първо си мислех да излея всичките си мисли и асоциации, които този "голям обществен въпрос" за онова време предизвика в мен, но после реших да оставя това на вас.

И нещо за най-малките:

Като че чувам дядо ми, който казва: "Отивам да дам вестника на Попов. Има ли нещо за пазар?", обува си обувките с обувалката, завързва връзките, облича балтона (ако е студено, ако не е – намята жилетката), слага си шапката или такето, покашля се, казва "Довиждане" и излиза. Чашата ми е празна. Ще си направя от чая на дядо.