Скъпи приятели от махалата! Поздравявам ви с нашия национален празник! Поздравът ми не е съвсем детски, но вярвам, че ние БЪЛГАРЧЕТАТА все още чувстваме страната си, земята си и нейните красоти. Аз лично тръпна винаги когато почувствам как българското ме тегли...Това е повод да напиша едни мои стихотворни съкровения за моята България, така както я чувствам аз, така както са ме развълнували красотите и тънката нишка на характерите в различните нейни краища. Надявам се и вие да ги почувствате!

ДЕВЕТ СЪКРОВЕНИЯ ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ

ЗЕМЯТА НИ. . .

Земята ни в “широкото“ небето среща.

Любов горчива- напоена с капки от зърно горещо.

От кладенче- оченце в стъпка на копито,

отпивам аз от хоризонта силата й скрита…

НЕЖНОСТТА НИ. . .

Нежност във скала изсечена…

Дума над вода изречена…

Твърди длани пак погалват планината

и ревниво дялат във гръдта й топлината…

К О Р Е Н Ъ Т Н И . . .

Коренът ни, яко, силно семе- кръстено,

с чимшир- китка, род да роди поръсено.

Здраво заорал в земите ни изконни,

зографисал от сълзите ни икони…

Л Ю Б О В Т А Н И . . .

Ела вековна – хей, девойчице накипрена!

Юнак – върхар забрулил ти поли надиплени…

Със було – були те в омара есенна.

Отеква любовта ни по чукари песенни…

М Ъ К А Т А Н И . . .

Мъката ни – време във кръвта стаено.

Писък – птица, в полет над дома ранена.

Друмища на кръст да бродим ни орисано.

Вярата- съдба, с перото на юнак – записано…

О Г Ъ Н Я Т Н И . . .

В огъня пъртина – стъпки тъмни тлеят.

Искат сякаш съкровението на рода ни да излеят.

Да се срещнат бързат земните стихии

и да бродят във духа на люде – харамии…

Р А Д О С Т Т А Н И …

Две прашинки “светло" мрака разпиляват.

Дяволчета хитрички в теб се надиграват.

Иронично те намигат и света задяват.

Две светулки прихват в смях, радостни следи оставят…

С И Л А Т А Н И . . .

Силата ни – тръпка българска,

Мощ и дух – магия земна…

Бог изсипал дъжд над кръста ни,

Знак за обич, Земьо моя древна…

ХЛЯБЪТ НИ. . .

Солени капки през живота ни бразди рисуват.

Че хляб се ражда пак човеците сънуват.

Да бъде труден! - отредила е съдбата.

Но пази топлината му десница свята…

* * *