Ох, неволно се сетих за Бранислав Нушич:
"Госпожо, вие сте хипотенуза" и лелята решила, че хипотенуза е някаква стонога

И аз имах подобни "страшни" думички, но в момента не се сещам за нито една... доколко са били страшни не знам, но със сигурност странни и неразбираеми.

"Чохено контошче". Боже, как ме стресна това заглавие мен, петгодишната! Гледах го и не можех да разбера какво можеха да значат тия толкова непонятни думи! Ама смятах, че е някаква болест с кихавици. Направо културен шок изживях.
После дойде заглавието "Забриски пойнт" в тетрадките със снимки на артисти на братовчедка ми. Очевидно ставаше въпрос за някакъв пойнт, който е забриски. Ама това "забриски" много неприятно ми звучеше, все едно там те забърсват с мръсната бърсалка. Брррр....
"Апартейд" също ми звучеше доста заплашително, като яко наритване с ритници. А "геноцид" мислех, че е отровен газ.
А четири години по-големият ми братовчед ме плашеше с думата "никотинамидаденозиндинуклеотидфосфат".

Това стихче... върти ми се в главата, но в превод... имало го е нейде из учебниците.

Сетих се, медждувпрочем, и за някои гадни думички. Страшни не, но по непонятна прична - ужасно неприятни.

Става дума за Мирилайлай, не само защото е зъл, ами защото звучи някак...хм,  мазно. Тая неприязън някак впоследствие се пренесе и върху Манелай, а още по-странно и върху горките мирмидонци на Ахил. Просто комбинацията от букви ужасно ме дразни.

От отделни думи май не съм се страхувала, но от словосъчетания като "педагогическа стая" съм изпадала в недоумение.

За ужас от конкретни думи не мога да кажа, но за ужас от стихове, със сигурност. Първото беше за Левски, бррррррррр , и досега потръпвам, за онзи гарван, дето грачи грозно, просто, толкова картинно съм преживявала обесването, че ако щете ми вярвайте, това ме потрисаше, като дете.
Второто беше Илиада и онзи пир за грабливите птици, просто някакъв ужасссс! Толкова ме сковаваше, че не можех, да продължа да чета нататък..

Наде, гарвана на Ботев си е зловещ и не само за деца. И аз тръпна, даже днес (макар, е още по-страшно ми беше за псетата и вълците, гдето вият - сигурно щото съм и чувал като дете такива работи). Илиадата и Одисеята, пък и цялата тая сюрия митологични епоси, не са за деца (а значи - не са и за възрастни 🤣 ), ама хич не са. Аз още си нося травмата от Едип (въпреки, че съм чел историята чрез Кун, тоест облекчено уж).
Иначе - май страшни думи не съм имал, но имах нехаресвани думи - примерно "любов" - уж, трябва да изразява нещо прекрасно, пък на мен ми звучеше (и звучи) грубо с това "ю" и с това "б".

Аз се ужасявах от "мамелюците на емира" и от Бармалей. Заради него до ден днешен потръпвам ако ми се наложи да направя някоя крачка заднишком, защото леля ми с дисциплинационна цел веднъж на улицата ми каза, че само той върви така.
А години по-късно, изправена пред крепостта на въпросните мамелюци твърдо отказах да се снимам, де да знам от кое отвъдно ме гледа тоя емир

Мамелюците и Бармалей ужасно много прилича на моите мирмиодонци, Манелай и Мирилайлай.. бррррррррр, ужас

Хе-хе. Страхотна темичка. Ама аз два дена се чудя кои са ми били страшните думи и не се сещам... Май нямах такива. Мен от образи и илюстрации в книжки ме беше страх... А пък вашите страхотии на мен ми бяха любими - и мамелюците, и Мирилайлай, и Бармалей, и вахабитите от "Страноприемницата в Шпесарт", и Карабас-Барабас, и тарабарския крал, и Тартарен Тарасконски... И всички такива. Ма много звучно ми звучаха 😉 Всъщност май само Кощей Бессмертный ми вдъхваше лек ужас... Иначе за гарваните и аз като Надето, много обичах обаче да го рецитирам това стихотворение, защото е много зловещо... Както и "Конници, конници, кървави конници..." на Фурнаджиев, дето пеят бесилките и иде смъртта. бррррррррррр.

Моите страшни думи все около "педагогическата стая" се въртяха. Освен нея, другите бяха "малолетен", "непълнолетен" и "непротивоконституционствувателствувайте". Не обичах и да ги произнасям от страх да не помислят, че имам такива немерения.

Хахаха, Боряна, тоя СПИН разбива!

Иначе в момента се сещам за кукумявка, Коджак, манипулационна, алманах също.

Не помня да съм се страхувала от буквосъчетания, но статията ме подсети за един мой сън 🥱 , пълен със странни създания - бяха присмехулници. Изглеждаха малко като барбарони на райета, ама имаха само уста - като на котарака от Алиса. Помня, че ми втълпиха да търся ПРИКЕТИПУКЪЛ. Събудих се с натрапчивия въпрос: Какво е ПРИКЕТИПУКЪЛ? И досега не съм разбрала, дали съществува такава дума.

SIMPRA, страхотна дума, страхотно, че си я запомнила досега, ако няма такова нещо, създай го! 🤪 🤪

Ами аз споменах в една моя статия тук, че най-много като дете се страхувах от два града, освяен от стиховете по-горе - Хирошима и Нагасаки, ужасно...нямам други думи:http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=978

Наде, ти заби в истински сериозните страхове...там просто мълча!

Откак се появи статията се чудя дали е имало думи или словосъчетания, от които съм се страхувала... Чак страхувала, май не. Ама много ме дразнеха всякаквите -ации и -иции. До ден днешен ме дразнят и да, плашат. Въобще всички административни думи и словосъчетания. До толкова, че и до сега ако трябва да напиша някакво заявление или нещо от сорта дни наред трябва да преодолявам себе си 🙄
Манипулационната пък е май единствената дума, в която има -цио-, а аз си я обичах. Ама това, защото ми беше място за игра в случаите, когато мама ме взимаше с нея в поликлиниката. После там съм си писала и домашните. И миризмата на дезинфекционни материали ми беше станала любима...как не, нали наоколо беше мама.

А за страшните поетични сцени - там с Мия можем да направим група за хорова рецитация. Точно "Обесването на Левски" и "Конници" и аз рецитирах с апокалиптично упоение. А в гимназията се влюбих в "Септември" и "Ад" на Гео Милев. 😡

Ох, Павлинке, и аз съм от твойта партия - от канцеларски език и аз до днес си имам страх голям! Като ме молят да превеждам документи, отказвам с думите "Не говоря канцеларски". Сега се сетих, че нашите като ме водеха на работата, там имаше едни кочани, на които бяха изписани страшните думички "Дебит с-ка" и "Кредит с-ка". Ей, много ме стряскаха тия думички - това "с-ка" го четях като "съска", "дебит" смятах, че е някаква форма на лобут, а кредита го мислех за някакво още по-страшно наказание.

То кредита си е страшно наказание

🙄 🤪 🤬

Зайо, а на немски канцеларския си е официална дума Beamtendeutsch!!!