Стих за моето, твоето и други покололения...

СВЕТЛА ТЪГА

Имало някога, кога без значение,
едно май отрицателно поколение.
Естествено, то не било отлично,
според големите, дори неприлично.
Започвало всичко и “А" и “Бе" с"НЕ!",
защото смятало, че знае добре,
къде е злото и къде добротата,
един вид си знаело цената…
И пеело своите песнички отрицателни,
а на “уж" се стараело да изглежда старателно.
Не зная, май това поколение,
прилича на моето, без съмнение.
Или на твоето, или на трето,
на пето или десето - Да ето:
Сякаш познаваме себе си в него,
но някак си тайно, а после отричаме го.
Защо ли? Едва ли има обяснение…
И така вървят поколение след поколение.
И още за да настъпи тежка драма,
Мърморим за младите – че „Хич ги няма"...
Констатираме важно, дори с настървение:
Абе - изтървано поколение!
И забравяме по стара традиция,
че и ние били сме в такава позиция.
Преди десет или двайсет години?
Кога отлетяха... Да, нещо тихо боли ни....
Какво? Май така е в живота,
Отричаме първо, а после - какво пък …
На всеки е позволено да бърка.
Но после нещо отвътре човърка -
все пак нали има значение,
щом след тебе остава, макар и “НЕ"–поколение.
А твоето, онова същото поколение,
в миг на терзание и на съмнение ,
или така просто наопаки, на инат,
напук дори срещу целия свят –
стиска здраво своето оръжие тайно,
а то заседнало е в душите трайно.
Една малка песничка от няколко ноти,
тънка, но яка опора в живота .
Да, май я помниш и днеска, нали?
Така де, стига “гемии потънали"…
В живота има и това, и онова –
Ех, ти моя, все пак светла тъга…

Надявам се да сте се познали поне мъничко в тези стихове приятели от махалата, ей така за гъдел на душичките...