Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и девета серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Защо диригентът маха с пръчицата? Какво печелят дърветата от това, че не пишкат. Защо милицията не иска мъжете да са хубави като жените...

Забавните отговори на много такива въпроси може да прочетете в статията, която отново пускаме на първа страница. Експериментът „Зайка" е направен сред румънски деца по времето на Чаушеско. Макар че времето на комунистическите държави е отдавна зад гърба ни, но като че ли и сега някои от детските отговори са актуални. Като например: „Да изградим капитализма означава да се държиш като вагабонтин. (13 г.)"," Министърът е човек, който е учил до десети клас и след това е отишъл да работи като министър. (8 г.)"

И може би това:

„Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)"

Приятно и забавно четене!

Въпросите на "Зайка"
Какво е дрогата?
Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво е решение?
Решение е, когато другарят Николае Чаушеску поиска да посети друга държава. Обажда им се по телефона и им казва, че пристига. (7 г.) (...)

Списание "Дъга" беше изключително красиво и аз се опитвах да рисувам като художниците, които го правеха! Естествено това не ми се получаваше и аз продължавах с опитите...

Откъсвах лист от тетрадката и започвах да драскам! Понякога се получаваха интересни неща...

По повод вече настъпилата есен искам да ви поздравя с последната "доза" (поне засега не съм открила други) от моите детски рисунки.

Птица на прозореца

И така, в Кенсингтонския парк има паметник на момче. Но не просто момче, а момче, което никога не пораснало. Защото времето не докосва Питър Пан. Не го плаши потокът на дните и годините. Единствено него, детето, което си пожела да остане вечно дете и кой знае как това желание се сбъдна.
И все пак това е само една измислена история, разказана от талантливия писател Матю Бари. А всички тези камъчета и клечици, събрани около паметника на Питър Пан в Кенсингтонския парка са само умилителни сувенири от мястото, за което се разказва в една красива приказка. Нищо повече от приказка.
Наистина ли нищо повече?
Ами ако все пак в нея има нещо, което е не е просто фантазия? (...)

Някога рисувах! В началото разни драсканици съвсем по детски!

Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и осма серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Един есенен ден в нашия клас се появи ново момиче. Тя имаше дълги, черни плитки, в странно блестящо и черно, от онова черно-синкаво, с което описват в приключенските романи косите на индианките; с "тежки" плитки, завършващи с бели, едри "джувки". Панделките (джувки) бяха изкусно вързани, почти съвършени. Беше облечена в редовата престилка, с прилежно изгладена якичка, е, наистина леко разкривена на една страна, което всъщност би било подозрително за всеки "шерлок-холмовец". Толкова добре изгладена якичка, защита с бели конци… Спомням си, имаше дълги мигли и се движеше странно. Седна на най-задния чин и през цялото време се опитваше да не се разсмее. Много странно се държаха и момчетата, и момичетата от нашия клас към "новото попълнение". Момчетата и отстъпваха място, дори правеха онзи жест, научен от приключенските филми, плавен жест, казващ: "воала" или още по-странно: тупаха я по гърба. Момичетата пък едва сдържаха кикота си и чат-пат, придърпваха и поправяха престилката и. Но всички те наблюдаваха с нескрито любопитство и удоволствие...

БЕЛ. Авторът на статията не е доволен от това как се "получи", но това няма значение... Все пак е важна историята, а не неговите - съвременни - представи за "литературни" стойности! :)

ПОНЕЖЕЗАЩОТООБАЧЕ НА ДНЕШНИЯТ ДЕН МУ ПРИЛИЧА ТАКАВА МУЗИКА...

...И ОТ РАННО ДЕТСТВО БЪЛГАРСКИТЕ МАРШОВЕ СА МИ МНОГО ЛЮБИМИ...