Здравейте на всички в НД.

Реших с тази статия да ви напомня за една наша любима водеща...

е... как коя...

коя може да бъде освен

Кака Лили от "Милион и едно желания".

Нова година, беше най- хубавият празник на нашето детство : елхата, подаръците от дядо Мраз, портокали и банани, голям шоколад и... картичките от всички роднини, които с удоволствие редях и си правех РЕП у дома.

Честита Нова 2014 Година и от мен!

Тази песен не е за детството, а за "избягалата" младост, за туй че поостаряваме, но всъщност - това не бива да ни натъжава. Тя е за нашите "добри дни", дните, които има, надявам се, всеки юноша, в които всички сме имали надежди, копнежи и страсти, тъй наивно, не чак толкова чисто като деца, но всъщност толкова силни и красиви. За борбата, споровете, за приятелите, без които не можем… За отминалото,  което няма как да е върне. И по моему - не трябва! За прекрасното юношество, за пролетта на живота ни. Реших, че си заслужава адаптацията му на български. Най-малкото, защото я харесвам. И ви споделям превода. И го споделям тук, тъй като изненадващо по пощата получих молба за превод, превод точно на тази песен. (Бел. Още работя върху желанията на бат Митко и Ани!)

Потъването на Япония (ако не си спомняте, това е един много страшен роман на Сакьо Кумацу, и още по-страшен филм от нашето детство, посветен, както става ясно от заглавието на потопяването на островите на Япония в океана. Дано не се случи никога!) Та, как Япония е потънала ли? Е, не - става въпрос само за един апартамент… Какво е необходимо за да наводните дома си? Може би странно ще ви прозвучи, но в настоящата "белиада":

• 1 брой разсеяно момче (тоест аз)
• 1 чифт "клафки" (хе-хе, надявам са да я знаете тази дума)
• 1 брой вана и…
• режим на водата (най-важният елемент)!

...

И понеже настана зима, и понеже искам да ви е топло така, както стопляте душата ми всеки път, когато чета сайта, ето ви три чифта терлици или тарлъци.

"Ако са ти студени краката, ще изстинеш" - делово заключваше баба ми и ми нахлузваше тарлъците. Плетеше ги вечер докато вървяха новините или на седянката...

Обещах да кача моите детски рисунки и ето те са тук. Много обичах да рисувам и го правех по всяко време щом нещо ми харесаше го пресъздавах върху какъвто ми попаднеше лист хартия. Ще започна с най- старите запазени рисунки от 2-3 клас и моят любимец Ферди Мравката:

Преди около седмица единия от админите на НД, Дани, се отправи на пътешествие. Споделям това, защото знам, че няма да остане "скрито" и той ще ни радва съвсем скоро и с репортажи от "далечна" Италия 🙂. Преди да тръгне на своето пътешествие ние се забавлявахме с една песен, която ми "показа" и която веднага реших, че трябва да преведа. Просто си обичам пиратски и морски песни, а те са направо "кът". Възможно е да е позната на някои от приятелите на НД, на мен ми бе непозната. Нека този превод бъде поздрав за Дани - попътен вятър, друже, а също и за Цонка, която искаше (иска) да стане пиратка :). Е, разбира се и за всички пирати на борда на Нашето детсто! 

Тема за предлагане на предмети от детството, на които не държите.

Несъмнено децата (също разни животинки) винаги се очаровани от огъня - трепкащи езичета, присвяткващи "светулчици" около тях, топлинка и красота. А пък защо само децата, нима ние като възрастни, присядайки до огнището не изпитваме очарование? Хипнотизма на огъня може би е някакъв атавизъм, но е от ония, важните и хубави.

Мъ, даа, горния пасаж трябваше да послужи за оправдание за следната ми беля, която си е всъщност май направо пакост..

ХАЙДЕ ДА СИ ПОИГРАЕМ...

...НА РАДИО...

...И НА КОНЦЕРТА "ПЕСНИ И ТАНЦИ НА НАРОДИТЕ"