Песен от филма Гостенка от бъдещето [Гостья из будущего] (1984)
Мyзика: Евгений Крилатов. Текст: Юрий Ентин. Превод: Владимир Кромбърг.

От далечното прекрасно този ден
чyвам глас на yтро в сребърни роси -
като детска въртележка в мен
пътят бъдещ се върти.

Припев:
Далечно и прекрасно,
недей бъди ужасно,
недей бъди ужасно,
ужасно не бъди!
От изворчето ясно
в далечното прекрасно,
в далечното прекрасно
аз почвам своя път.

Още от съвсем дребен съм си имал проблеми, заради така нареченото чувство за чест и достойнство. То е характерно за повечето малки хора - при големите, според наблюденията ми е изключително рядко (не броим филмовите и литературни герои).
Именно заради чувството за чест ми намалиха поведението в шести клас, като преди това едва не докарах до инфаркт учителката си по български.
Когато бях хлапе много обичах височините. Без някаква особена причина. Да обичаш нещо, само защото го обичаш, е пак въпрос на чест. Сред забавленията ми, свързани с височини, беше катеренето по върховете на дърветата (страхотна гледка се открива оттам), обикаляне по парапета на покрива на блока или парапета на някоя тераса и упражнението "висене от прозорец"...