|
Несъмнено децата (също разни животинки) винаги се очаровани от огъня - трепкащи езичета, присвяткващи "светулчици" около тях, топлинка и красота. А пък защо само децата, нима ние като възрастни, присядайки до огнището не изпитваме очарование? Хипнотизма на огъня може би е някакъв атавизъм, но е от ония, важните и хубави.
Мъ, даа, горния пасаж трябваше да послужи за оправдание за следната ми беля, която си е всъщност май направо пакост.
В четвърти клас ми се случи да преживея едно неприятно заболяване, наречено жълтеница - много е гадно. След като ме изписаха от болницата нашите ме "заточиха" в т.н. "кухня" - до раждането на сестра ми, ние живеехме в една стая в блока на Строителната (вероятно много от вас също не са се ширили много-много); след като се роди сестричката ми отпуснаха още една (естествено в същия блок): тя се намираше току зад… помещение-умивалня (това е важно за историята). Седейки самотно в "кухнята" (помещение, което приличаше по-скоро на бокс, нещо като 3х2 м.), хранен само с картофи (без сол!), салата от плодове, рициново масло (е, това май си го измислям!) и други неядливи субстанции, иначе казано: всякаква безвкусна храна на мен наистина ми беше писнало, та даже и от игри на индианци (по това време нашите ми бяха подарили "индианска корона"). За това един ден се заех с огнени забавления.
Огнените забавления се състояха, всъщност, от най-простичко подпалване на хартийки, страници от списания и вестници, предварително малко омачкани и пускането им да летят надолу от прозореца на моя "затвор". Със сигурност много съм им се "кефел". Само си представете - нещо огнено пада, върти се, пиши… Ако не вярвате, че това е омагьосващо - пробвайте да пуснете запалена хартийка от прозореца си.
Всичко щеше да е наред, ако под прозореца ни се намираше обикновен път или нещо такова. За нещастие, обаче, точно под нашия блок бяха разположени "складове" на "Плод и зеленчук". Тоест: блокът ни бе залепен до магазин "Плод и зеленчук", а те използваха задната площ на блока за да направят навес, където си складираха щайги, понякога любеници (много пъти с ни обвинявали, че сме крали от тях, но това не е истина!) и разни други. Навесът беше застлан с асфалтова хартия (или нещо подобно).
Та, попадайки от третия етаж върху покрива на навеса, една от моите "огнени птици" взе че възпламени асфалта (асфалтовата или каквото и да е била там хартия). Амиии… малко се паникьосах. То малкото огънче изведнъж бе станало сериозен, гоооолям огън.
За щастие водата бе на два метра. Грабнах кана (от оня вид който го ползват за вода и вино, знаете ги) започнах да наливам - притичвам - изливам - наливам - притичвам -изливам… за съжаление безрезултатно: да уцелиш огън от два-три етажа е непостижимо. А огънят се разрастваше… Вече изпаднал тотален потрес и паника просто взех да стоя и наблюдавам (скрит зад перде). Естествено, хора, възрастни забелязаха (блокът е кажи-речи на центъра) надигащото се бедствие и бързо-бързо се справиха с него. Така и не разбраха от какво се е запалило нещото. А аз: шокиран не мръднах цяла седмица от леглото. След тоя случай се отказах от желанието си да съм пожарникар и много внимавам с огъня… може би! 
|
