
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Усещанията от детството. Много осезаеми и незабравими.
|
|
|
|
|
В ден като този се връщам у дома.
Все още почти зимното слънце гали лицето ми и леко го
пощипва. Затварям очи и с пълни гърди вдишвам мириса на кожената тапицерия на
жигулата, смесен с малко бензин. Отивам си у дома, но минавам и през онази
бензиностанция, където, дали от идващата пролет, дали от новия гащеризон се
усмихва все тази лелка, която познава всички.
|
|
|
|

Поне веднъж в месеца ходя на библиотека. Не че си нямам един куп новозакупени книги, които кой знае кога ще намеря време да прочета, но разходката из старите библиотечни рафтове в Столична библиотека е своеобразна "машина на времето". За около един час забравям какво има зад прозорците отвън. Спирам се пред познати заглавия, които са сгрявали някога детското ми сърце. Разни пазпердушинени от четене книги с пожълтели страници, с разбридани конци на платнената подвързия. Особено ми е приятно да се навра в отдела със старата периодика. Разгръщам страниците на попаднало ми напосоки списание от 198… г. и се зачитам. Разказ за съдбата на някаква разведена жена с дете, репортаж от забутан в някакво село детски дом, историята на строител – герой на социалистическия труд (тоя вид статии винаги са изкуствено бодряшки)… В повечето статии може да се усети една наивност, която от позицията на днешните ми познания за "нещата от живота" изглежда дори смешна. Дори и наивни, но мислите, думите, разсъжденията в тия отдавна нечетени от никого стари списания излъчват една ясно доловима чистота. Някаква старомодна вече (дори забранена в съвременните масмедии) журналистическа целомъдреност.
Историята, която публикувам по-долу, е взета от едно такова старо списание( "Неделя, понеделник" разказ "Сватба"). Авторката на статията се казва Теодора Колева. Това е разказ за едно детство, изживяно от две деца – Т.Колева, когато е била дете и… баба й. Нима могат старите хора да бъдат деца? Възможно ли е човек да запази детскостта си и на стари години? Публикуваните тук мемоари доказват, че това е напълно възможно. Бабата на Теодора (всъщност тя е сестра на дядо й) има невероятното качество да изпълва живота на другите с любов. Любов в най-чистия й вид и всъщност в единствено възможния: безкористна, прощаваща, надяваща се, нелицемерна, претърпяваща в името на самата себе си всички несгоди на живота. Дали пък именно любовта в тази си най-чиста форма не е така нужния ни "смалидон"?
***
|
|
|
|
|
Предлагам тук да продължим статията на Freja, която тия дни отново ни развълнува.
А вие? Помните ли...
|
|
|
|
|
... и за кифлената епидемия. Размисли на един гнервиран заек.
|
|
|
|
|
Моят поздрав за предстоящата Нова година за вас, мили другарчета! Стихове и картинки.
|
|
|
|
Помните ли времето когато:
- искахме да ставаме инженери, космонавти, учители, учени, астрономи,
пътни строители, коминни строители, язовирни строители, тъкачки,
предачки, машинисти, механици, лекари, архитекти, футболисти,
гимнастици, худ. гимнастички, офицери, пожарникари, ..., а не фолк
певици, мутри, автодилъри, чиновници, брокери на недвижими имоти,
брокери на ценни книжа, реститутки, сървайвъри, биг брадъри, търговци и
продавачи, адвокати, емигранти, емигранти, емигранти...;
|
|
|
|
|
Вървя си всеки ден по един и същи централен столичен булевард до работа и обратно и всеки ден едно кътче, останало от моето детство ме умилява и ми пълни сутрин душата. Май само аз го забелязвам. И няколко зачудени минувачи, но само в момента, в който го снимам. Чудят ми се на акъла, предполагам... Какво е това, ли?
|
|
|
|
|
Август. Дългоочакваното море през лятната ваканция. 13-дневна почивка на морето – с карти, на бунгала. Не ме питайте за мястото. Знам името, но не и къде се намира. Аз като пътувам с наште не гледам картата, само ми е интересно да разпознавам знаците по пътя.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|