Главна » Специални проекти » Къде остана детството? » Първата детска любов - втора част.
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2026 (1)
Октомври 2026 (13)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Първата детска любов - втора част.
29-01-2010, 13:33 | Автор: zaharisa | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

-         На какво ще играем

-         На семейство

-         Добре

 

Толкова пъти сме чували и изричали тези думи, че едва ли се замисляме колко са верни. Ей тъй, по детски. Кратко и ясно. И всеки знае за какво става дума и мигновено се заема със задачите на ролята си – да наскубе листа от храстите и да започне да ги готви с камъчета, да отиде на чешмата да мие камиона, да завие куклата с носна кърпичка, да отиде до съседното дърво на покупки, да донесе една-две тухли и да напуска мозаечни пулчета в дупките. Идилия.

И ако играта не се получава заради разлика в интересите, никой не търси дълбоките корени на раздялата в родителите на другия, като при възрастните.

Възрастните нищо, нищо не разбират.

 

Не разбраха, че помежду си бяхме големи (на 4 и 5) и важни един за друг (ходехме хванати за ръце),  бяхме младо семейство-колеги (френска забавачка), прекарвахме заедно свободното си време (играта в двора на читалището),  хранехме се заедно (изяждахме си сандвичите до половината и си ги разменяхме).

Децата всичко, всичко си знаят.

 

Веднъж при мадмоазел Иванова дойде един рошав мосю с фотоапарат и направи снимка на групата ни.

 

-         Такааа... усмивки, усмивки, гледайте тук в точката, я тия две дечица дето се държат за ръцете да минат в средата ...

 

Ами, толкова ми трябваше. Преместих се от другата страна, възмутена че ни командват и за пръв път рязко бутнах топлата ръка. Снимката е запечатала възмущението ми до неговото въздържано притеснение. Класика.

 

Краят на учебната година ни раздели и никога повече не видях това момченце, нито го забравих. Не помня много от игрите и разговорите ни, но завинаги запомних  какво е усещането, когато някой се държи с теб кавалерски. Като истински мъж с истинска жена. 
 
Първата детска любов - втора част.
 
  • Последна редакция: 29-01-2010, 13:33
  • Страницата е видяна: 4 809 пъти
  • ID на статията: 2370
  • Брой коментари: 28 коментара
  • Версия за печат: отпечатай
Добави във Facebook Добави в Google Buzz Добави в Delicious Добави във FriendFeed Добави в Lubimi.com Добави в Svejo.net
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ваняя (29 януари 2010 13:46)
Май всяко пораснало момиченце крие някьде в някое кьтче на душата си по един такьв топьл спомен

 
 
№2 от: mchukanov (29 януари 2010 13:52)
  Ааа - ай сега, всяко опитало се да порастне Дете, бих подчертал



--------------------
"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов
 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (29 януари 2010 14:43)
Толкова мило, истинско и дълбоко, Захариса! 😉 roza А розата е от онзи, който за пръв път ти я е поднесъл с блеснали и наведени надолу очи!



--------------------
-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.
 
 
№4 от: катя милушева (29 януари 2010 15:51)
Някъде в сърцето на всеки има по едно такова скътано бисерче "Детска любов", съхранено от ветровете на времето, мило и трогателно, чисто и вълнуващо, пулсиращо и затрогващо. То ръжда не хваща - с годините блести все по-ярко, въпреки че порастваме, то си е там и от време на време напомня за себе си, като ни кара и до днес да се изчервяваме при спомена за първата истинска любов. kiss3
 
 
№5 от: Надя (29 януари 2010 16:11)
Захариса, не ми се сърди, но ще се отклоня от романтизма на статията, за да изкометирам снимката...ами..не мога..ужасно е забавна:
1. Момченцето на първия ред с шлифера - ала майор Деянов, уникално модерен малък франкофон.
2. До него - костюм от две части, с ревер от по-тъмен плат, просто фантазия.
3. Твоят любим - панталони с висока талия, ама много висока, купешка жилетка и бяла риза с пуловер, мдааа..страхотен е!
4. Ти - уникален контрапункт на момиченцата с бели тричетвърти чорапи, рокли с престилки и бретони. Плетен костюм от две части с цип и меланхолично-лирична физиономия.
 
 
№6 от: катя милушева (29 януари 2010 16:28)
Тези роклички с престилките и аз ги помня! Колко милооо! xaxa2
 
 
№7 от: zaharisa (29 януари 2010 16:38)

Ами другите момиченца са с т.нар. тиролски комплектчета, защото са излезли директно от репетиция с костюми. Иначе, както се вижда от дрехите на мен, момченцата и учителката не е топло. Аз не съм с тиролско костюмче, защото не съм от танцовия състав, а от балетния и репетицията ме е била в друг момент.
И Наде, да не ми обиждаш плетения гащеризон с железен цип tongue3
 
 
№8 от: mchukanov (29 януари 2010 20:11)
  Какво прекрасно потвърждение на предположението ми 👏
Ама сте едни Момичета - размихте трепета със суетата си hmmm
... Не мисля, че любовта е зависима и различна във възрастта



--------------------
"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов
 
 
№9 от: Pavlina Iossifova (29 януари 2010 20:55)
Ййес, Младене, и аз съм "ЗА" вечния, непреходен, единствен, неповторим и винаги същия Трепет на Любовта! Момиченца, озръщайте се, той винаги дебне от всякъде, винаги е някъде наоколо! Оня ден го срещнах в магазина... 🌼 roza Обаче да не го объркате с играта на семейство! То е друго. 😁, че да не стане 😈



--------------------
-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.
 
 
№10 от: катя милушева (29 януари 2010 21:55)
Когато е истинска, е "неконтролируема искрата" и, нанася трайни "поражения"!

 
 
№11 от: dani (29 януари 2010 22:22)

На репетицията за един празник в детската градина отказах да играя "главната роля" в някакъв танц, защото "другарката" искаше да гледам постоянно в очите момиченцето, с което трябваше да танцувам. И до днес помня този епизод като на кино. Отказах се, защото ме беше срам да гледам момиче в очите...
След края на вечерните курсове по френски език в Школата по изкуства (бил съм в 4-5 клас) си тръгвах заедно с едно момиче, което живееше в моята посока. Винаги избързвах поне с десетина метра пред нея. Защото не исках някой познат да ме види, че ходя заедно с момиче Оная беше обаче много нахакана (родителите й бяха художници) и ми подвикваше отзад неща от рода:"Който върви пред момиче, ще го заболи стомах".Резултатът от "сентенциите" й беше, че  ускорявах крачката.




--------------------
Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари
 
 
№12 от: freja (30 януари 2010 02:48)
Хах, значи ще го заболи стомах! 😁 Уникална сентенция!!! 👏

Ама колко сте милички, zaharisa!!! И въпреки твоето възмущение от нетактичността на фотографа, невръстният мосю продължава да е приветливо усмихнат 😉. Чаровник, който не губи самообладание... Какъв кавалер...love

 
 
№13 от: рошав заек (30 януари 2010 04:40)
Ех, Захариске, ти направо със сериозна връзка си започнала, пък аз кво, курортен флирт! На четири години! Така и не помня откъде ли беше този Жорко, дето беше дошъл с техните у съседите на почивка. На всичкото отгоре дъщерята на съседите диво ме намрази за това, че Жорко предпочете мен. Латино страсти!
А в трети клас едно наблизо живеещо момче по пътя за дома ме догонваше и ме удряше с чантата си по главата. Е, аз не му оставах длъжна, ама се чудех защо той прави така, че аз нищо не му бях направила. Докато накрая не се разкри, че това било нишан, че ме либи. Ясно, че го отхвърлих!
Странно нещо - с моя Любим се оказа, че като сме били на пет години (наборчета сме) сме били по едно и също време на едно и също място на море и сме се снимали от почивката на една и съща камила - един плажен фотограф я разкарваше между Китен и Приморско. Знам ли дали не сме се заглеждали с интерес по плажа! Но тогава мен ме беше заградил един Руменчо, който, за да ме впечатли, изкопа най-огромната яма в пясъка и въпреки че му казах, че можем да бъдем само приятели, той не даваше на никое момченце да припари до мен!
Уф, мъже... 😉



--------------------
Имате ли торта от моркови?
 
 
№14 от: zaharisa (1 февруари 2010 11:08)
Цитат: mchukanov
Какво прекрасно потвърждение на предположението ми

сега освен да ни кажеш и какво си предположил

Доядя ме, като гледам как са плашили Дани с болки в стомаха и се питам що за нахакано семейство са били тия художници и отрочето им, щом така са го учили да манипулира от малко 😡  
И бития от любов по главата Рошав заек ме натъжава, но това все пак е по често-срещано. Мен са се опитвали да ме бият защото едно момче ме харесва
Добре че ме бяха причакали близо до дома и определено познаването на дворовете между сградите ме спаси tongue3
Изобщо, има много врагове на Трепета на Любовта по света и у нас hmmm
 
 
№15 от: Simpra (1 февруари 2010 11:27)
С чантата по главата 🤣
Това е класика!!! Бий ме - обичам те! смея се, защото съм го изживяла, но бях забравила...



--------------------
Отговорите на всички въпроси са навсякъде.
...
Felix qui potuit rerum cognoscere causas.
 
 
№16 от: катя милушева (1 февруари 2010 12:07)
Това за "чантата по главата" ме подсети как за малко не оплешивих един мой съученик, дето си беше взел от някъде една моя снимка и я развяваше като завоевание... Аз го изчаках да се настани на чина пред мен и така го заскубах, че едвам ни разтърваха, но ми я върна.
 
 
№17 от: mchukanov (1 февруари 2010 12:48)
  Захариса, да не заприлича на - аз казах, по повод на коментара на 🙂 - не вярвам, че само и единствено Момичетата  си имате един кът в душата за този топъл спомен (Ваня), както съм сигурен, че туй усещане е вечно и неподвластно на времето и възрастта hi
Когато престанат притесненията и свянът, не я ли губим в нещо по-различно - бой с чанти, скубане и подобни... Абе - чудно нещо е Любовта, дава криле 😉




--------------------
"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов
 
 
№18 от: zaharisa (1 февруари 2010 13:00)
ами на мен явно така ми е останала цялата душа, не само кътове. Възраст не ме лови

 
 
№19 от: isi (1 февруари 2010 14:50)

Аз отдавна си мисля, че това е едно твое мило "извинявай" и "благодаря", нали, Захариса!
Всъщност май хич няма да е лошо да споделим несподелената си детска любов на всичките й нейни реални обекти ... Да намерим начин... тук, сега... Сигурно всеки би се почувствал сгрят от такова признание след много отминали години...
Само че де да можех!  На абсолютно никого, даже и тук нищо не съм разказала... Аз все още така някак приятно изтръпвам, когато видя всеки един от моите детски реални рицари, независимо кой как изглежда днес, и страшно много ми е итересно как са, как живеят сега, какви са в днешни дни - изобщо не искам да се разочаровам от тях, искам да са също толкова мили и добри, като в детските ми спомени, и да имат чудесни семейства, и да са достойни за моята детска любов...   жеаля им всичко най-хубаво! Ама все така си остава несподелена и тайна любовта ми към тях 😄




--------------------
"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"
 
 
№20 от: катя милушева (1 февруари 2010 22:04)
И покрай игрите и първите любовни трепети се сетих за една игра, свързана също така с такива трепети "на шише". Няма да обяснявам, мисля, че не е нужно?! love Колко трепепи имаше и тук...!
 
 
1 2

Предишна страница Следваща страница Начало на страницата
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


  
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?