"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Знам, че има хора, които няма да ме разберат. Те не изпитват нищо, когато се завръщат по местата, където е минало детството им, където са се учели да обичат, да целуват, да пишат любовни писма, да лъжат, да се бият, да бъдат жестоки, да бъдат приятели, да живеят. Те не свързват тези места със събитията от живота си. За тях мястото няма значение. Могат никога да не се завърнат...
Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет... Не се опитвам да ви пробутам плагиатски нещо чуждо, занам че я помните тази песен, която навремето изпяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Но на мен преди няколко дена ми се случи точно както в песента. Само че не беше хвърчило, беше една стара найлонова торбичка. Бях на гости у едни приятели и, разхождайки се в задния двор на къщата им, погледът ми попадна на нещо познато. Под стрехата на работилницата стоеше бяла найлонова чанта, в чийто горен ъгъл се виждаше знакът на "Балкантурист". В долната си страна пликът имаше надпис на латиница: "SLANCHEV BRIAG", а над него рисунка: пясъчен бряг, на пясъка оня известен на всички ни кораб-ресторант, някогашната слава на курорта ни. И точно тогава някъде в мен се пробуди тоя "детски спомен жив", за който се пее в песента "Детски спомен". Пробуди се и ме обхвана целия. Обви ме като пламък и някак като че ме подмлади. За секунда... не, за част от секундата се "върнах в дните детски"...
Ето какво се случи след последния снеговалеж. Детството се върна, макар че се пуснах по снежната пързалка през нощта, защото ме беше срам от днешните деца.
А снежният човек е поздрав за вас от мен.
Ваканцията е винаги желана и чакана с нетърпение. Отиваш на море, планина, на село при баба и дядо или просто седиш по цял ден на пейките пред блока с приятели. Всичко това има особен чар. Донякъде явен, донякъде малко и загадъчно скрит. Време за шляене, мързелуване, игри и открития. Откриваш места, откриваш хора, откриваш забавления. Откриваш това, което си забравил. С нищо не може да се замени, а и не трябва. Време, което сам решаваш на какво ще отдадеш и с кого ще споделиш.
И тъй като е зима, ще ви разкажа как изкарах
Здравейте. Споделям с вас една нова своя песен, по текст на брат ми
Калин Сивов - за детството ни, за старата бабина къща, дето я събориха;
за надеждата, която се търкулна по едни олющени стъпала и изчезна
някъде… В клипчето съм използвал стари снимки от нашето с брат ми детство; надявам се и вие да се разпознаете на тях :-)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
