Не знам дали подхожда на едно момиченце да пише за коли, но като чаках твърде дълго някой от момчетата да го направи и не дочаках, реших да се заема.

Не знам за вас, но за мен нашата кола си беше голяма част от моето детство. Модел "Жигули" купено от корекома от един далечен американски чичо с истински долари, бяло на цвят и супер бързо според баща ми. Жигулито на пръв поглед малка кола събираше огромни количетсва багаж и изпреварваше къде къде по важни марки. Баща ми с наслада го беше кръстил "Белия лебед" и му беше залепил ваденка на "Славия"/любимия отбор/ на таблото. За да напиша статията си припомних паркинга пред блока и колите на всички комшии. Помня ги всички до една. За съжаление "Белия лебед" свърши в моргата преди две години, тъй като нищо вечно няма. Спомням си че обичах да казвам, че ми е набор, и сега установих че май съм попораснала тъй като моя набор го няма вече.