|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Малко спомени за "Бързи, смели, сръчни" - спортно-занимателното предаване за пионерите! Моля, да не се бърка с "При нас е весело" - "бебешкото детско" с ежко и прасчо, отборите Ябълка и Черешка и техните ръководителки: другарката Иванова (тук въпросната вдига ръка) и другарката Николова (следва същият жест) от Обединено детско заведение №23, град Едикойси. В "Бързи, смели, сръчни" куклен театър няма. Събота - 10.00 - започва:
Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.
Ние битките обичаме -
битки слънчеви и снежни.
Във атаки смело тичаме,
но в атаки без гърмежи.
Бързи, смели, сръчни,
на старт!
Бодростта, бодростта
е чудесен наш другар!
Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.
"Здравейте, чавдарчета и пионери!"
"Здравей, бате Мишо!"
Следва представяне на двата отбора от техните капитани: отбор А и отбор Б със съответните ръководители; и, разбира се, журито (дума, която съм научила оттук!) с председател доц. Константин Жалов.
Бате Мишо дава сигнал със свирката за начало на Първата игра. Тук има много кълбо напред, провиране в тунел, скачане в чувал... "Обявявам края на Първата игра. Отбор А получава 5 точки за скорост на изпълнението и 3 точки за точки за точност на попаденията. Отбор Б -......Моля, нанесете резултата на таблото."
След третата игра - почивка. Бате Мишо: "При мен са капитаните на двата отбора, които ще ни разкажат за своя роден град и неговата спортна слава!" Капитаните почват да редят неизустения разказ, а ние гледаме кадри от родния град или спортната му слава (главно щангисти и борци).
Поглед към временния резултат и състезанието продължава. Малко смях - в четвъртата игра ще се включат и ръководителите на отборите!!! Другарката Стефанова прави кълбо...
И накрая финал: "Доцент Жалов ще обяви резултата от днешното състезание!" - "Победител в днешната игра е отбор А, който събра 45 точки . На второ място се класира отбор Б с 39 точки.
"Довиждане, чавдарчета и пионери!"
"Довиждане, бате Мишо!!!"
Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.
|
|
|
|
|
Сигурно няма човек, на когото да не се е случвало да изпита поне веднъж това ужасно чувство – да искаш буквално да потънеш в земята от срам. Всички те гледат, някои се смеят, други с поглед те прогарят. Бузите ти пламтят, стоиш вцепенен или пристъпваш от крак на крак, а в ума ти е само едно...
|
|
|
|
|
Ето го вечното момиченце от жълтата корица:
|
|
|
|
|
Те дойдоха! Съвсем истински: с пера и мокасини, с панталони от еленова кожа, с калюмети и томахавки... Толкова години ги чакахме, всъщност искахме ние да идем при тях. Попивахме историите за славните американски воини от книгите на Карл Май, Майн Рид и Фенимор Купър. Гонехме петлите на село за някое хубаво перо, което да втъкнем в косите си; кършехме лещака и превързвахме с ластик пръчките, за да запее тетивата на детския ни лък почти като в ръцете на Винету. Скрити от погледите на възрастните, правехме своте индиаски лагери в задния двор на жилищната кооперация. А някои дори пропушиха - лулата на мира, разбира се: издълбана отвътре царевична пръчка, натъпкана със сухи листа. И мечтаехме някой ден да идем в прериите, да яхнем мустангите и да започнем безпощадна война с лошите бледолики.
А ето че те ни изпревариха и дойдоха сами. 
|
|
|
|
|
Поводите за това продължение на "Приказки по телефона" на Джани Родари са поне два!
Първо, pepino ми изпрати снимка на корицата на книжката от 1978г. - с нарисуваната телефонна шайба отпред! Много благодаря! Точно тази книжка и аз съм чела като малка, но от библиотеката, никога не съм я притежавала! Днес вече имам едно ново издание на "Приказки по телефона" и това все пак е нещо!
Вторият повод са вашите (нашите) приказки за Синеоката принцеса! Подсетиха ме за поне още две много забавни приказки на Джани Родари! Ето ги!
Бърканица в приказките
Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица.
- Не, Червената!
- А, да. Червената шапчица....
|
|
|
|
|
Защо не трябва да порЕстне Пипи
Уникална статия за образователната система в Швеция
Ако има място, подобно на рая, това са детските градини на Швеция. На двайсетина деца се полагат по няколко учителки. Битовите условия, интериорите, оборудването, играчките, храната, грижите – всичко е безупречно. От нищо не се пести. Колкото до отношението, безсмислено е да се убеждаваме, че то е меко казано хуманно. Зачитането на детските права в Швеция е ценност, издигната в култ.
И оттук именно започва едно недоразумение. Постепенно се е стигнало до убеждението, че детето трябва да изживее детството си в такова крайно безгрижие, което ние на Балканите наричаме слободия и безхаберие. То не трябва да бъде занимавано почти с нищо, само с най-елементарни игри ...
|
|
|
|
Приятели, бих ви помолил да не прекалявате със скромността! Имам предвид, че голяма част от коментарите в "Нашето детство" са по-скоро невероятно добри статии, и би трябвало да станат точно такива. Не всеки от нашите драги гости чете коментарите; не ги лишавайте от тези разкази и истории. Ако ви се стори интересна дадена тема, изпратете, публикувате нещото и като статия (естествено, щом ви дойде в сърцето първом като коментар – нека е тъй, но защо пък да не направите още малко усилие?).
Тази молба има и друг аспект. "Нашето детство" като сайт е решен на обновяващ се, "блогов" принцип, което означава, че проекта разчита на все нови и нови неща, за да накара хората да се връщат тук – това донейде е погрешно, ама… В един друг аспект, не е хубаво да се "губят" великолепните ви разкази.
Та така, моля ви – публикувате коментарите си-статии и като статии.
Благодаря за вниманието,
Вечно ваш, Владимир Кромбърг!
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
