"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Сигурно нямаше да запомня тази история, ако не бяха тези стари снимки, свързани с нея - историята на
КОЖЕНИЯ ФУТБОЛ
Баща ми беше старшина в Грудовския гарнизон. Бях около петгодишен. Военните си бяха организирали излет край река, който напомняше военно учение - за нуждите на излета бяха мобилизирани военни камиони и оборудване. Част от това оборудване беше и тази кожена волейболна топка, с която съм сниман.
Кой от нас тогава беше виждал такава?!
Струваха по 12лв. и не се намираха. Футбол играехме с гумени криви топки и се присмивахме един на друг, че топката му е "яйце". Демек - крива. С отклонение в траекторията. Виж, кожената беше друго нещо! Не правехме разлика между волейболна и футболна, защото и за волейбол не бяхме чували. Случи се така, че при прибирането по домовете, тази топка се оказа у нас, а тя беше собственост на поделението и беше предназначена за войниците.
Толкова се надявах, татко някак да не я върне в поделението, но той просто я върна, а аз си останах с "яйцето" и с поуката да не пожелавам нищо чуждо, колкото и недостъпно да е.
Предоставям на Вашето внимание снимки, направени след първия учубен ден. Слънцето още е силно, виждат се мантата, която се полагаше да се носи; чантата, съоръжена с презрамки за по-лесно носене и против забравяне в "рейса", както и част от типичния соц-автопарк на седемдесетте.
В този спомен споделям част от игрите и забавленията, които се провеждаха из махалата на малкото градче - Грудово, където мина част от детството ми.
Тук споменавам за хвърчилата, индианските оръжия, гълъбите и японските кокошки, които отглеждахме.
Това са едни предимно селски по характер спомени и занимания, които надявам се, ще привлекат вниманието на тези, които са имали сходно детство.
Остават още много - прашките, игрите в гарнизона (Чували сте за гарнизона в Грудово, нали?), книгите за индианци, зайците, ловенето и отглеждането на "калдаринки", ходенето за риба и раци, скитането из гората...
Не знам дали подхожда на едно момиченце да пише за коли, но като чаках
твърде дълго някой от момчетата да го направи и не дочаках, реших да се заема.
Не знам за вас, но за
мен нашата кола си беше голяма част от моето детство. Модел "Жигули" купено от
корекома от един далечен американски чичо с истински долари, бяло на цвят и
супер бързо според баща ми. Жигулито на пръв поглед малка кола събираше огромни
количетсва багаж и изпреварваше къде къде по важни марки. Баща ми с наслада го
беше кръстил "Белия лебед" и му беше залепил ваденка на "Славия"/любимия отбор/
на таблото. За да напиша статията си припомних паркинга пред блока и колите на
всички комшии. Помня ги всички до една. За съжаление "Белия лебед" свърши в
моргата преди две години, тъй като нищо вечно няма. Спомням си че обичах да
казвам, че ми е набор, и сега установих че май съм попораснала тъй като моя
набор го няма вече.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
😁
