Реших бързо-бързо, подобно на Пилат Понтийски, да си измия ръцете, предавайки щафетата на следващия участник. Надявам се да ви допадне това, което успях да изсмуча от пръстите си, но най-вече да ви провокирам за по-нататъшни интригуващи творчески хрумвания. Искрено се надявам да се получи една реалистична, но и по детективски заплетена история. Успех!

При една ранна размяна на ЛС с Дани се похвалих колко неща ми изплуват в паметта. На което той отговори в дух, че си нямам и представа колко още ще си спомня. Прав беше, за добро или лошо. Някои спомени са приятни, някои стават такива само изпод патината на изминалите години, но всичките са си мои. И много, ама много мразя, когато открия "сляпо петно из вехтошарницата". Повечето ми въпроси са глупави, като каква точно на цвят беше бутилката на верото. Обидно е някак, измила съм хиляди чинии (защото бях добро дете) и съм изпръскала (е, не чак толкова добро) десетки бутилки, а се колебая между синя и оранжева.

Всички пътища водят към Рим, но с питане и в Цариград се стига, казваше един мой приятел. С риск да се озовем точно там, предлагам да открием нова рубрика за въпроси-отговори. И веднага подавам първия си въпрос, който не ми дава мира вече от седмица: