"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
За всички по-млади да поясня, че заглавието не е филмов канал, а до болка познато на всички десетокласници НАЧАЛНО ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ. В нашата гимназия беше през пролетната ваканция с всички екстри - униформи, строева, чай с бром, боб с наденица, вдигане на знамето сутрин, автомати, учения, стрелби, "газ за целия взвод!", движение по Азимут, пак строева, "редник ... се явява по Ваша заповед!", вечерна проверка (не е истина как едва съученичка се яви по чехли и взводният я наказа след проверка с половин час маршировка на плаца), сваляне на знамето, нощни учения-с две думи пълна програма... Намерих си старите снимки, но ще ги пусна, щом им направя копия. И девойките задължително се влюбваха във взводните командири...
Здравейте. Споделям с вас една нова своя песен, по текст на брат ми
Калин Сивов - за детството ни, за старата бабина къща, дето я събориха;
за надеждата, която се търкулна по едни олющени стъпала и изчезна
някъде… В клипчето съм използвал стари снимки от нашето с брат ми детство; надявам се и вие да се разпознаете на тях :-)
Превода: Влади и ДонаДДТ (Отбележете колко добре Дона се е справила с втория куплет, който е наистина ужасен за превеждане Браво, брависомо, Дона!)
Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Земя в илюминатор той видя!
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
и ний тъжим за майката Земя!
Звездите колко близко са, звездите колко близки са
Тъй близки, ала толкоз хладни, зли!
В часа на затъмнението, в часа на затъмнението
сънуваме мечтани светлини!
Припев: Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!
А ний летим във орбита, по неизвестни пътища
в прошит с метеоритите простор.
Сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия разговор.
И като сянка матова, земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря!
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.
Тя чака го, Земята чака нас.
Припев: Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
