|
В началото бяха намигащите японки.
Нашата ни намигаше иззад огледалцето в "Москвича".
Закачили са я над него още, когато е била съвсем нова, но по времето на съзнателните ми спомени картичката беше вече леко огъната от дългото стоене. Японката имаше статут почти на семейна ценност и всеки, който я видеше, й се възхищаваше. Не знам кой беше решил, че е точно японка, защото дори и да е била отпечатана някога националността й, хартията на гърба беше цялата излющена. Но е истина, че на следващата стерео картичка, която ни подариха, си пишеше именно "Made in Japan"; а и на по-следващата - също:
Новата придобивка ни я донесе приятел на семейството, който плаваше на кувейтски танкери. Донесе я заедно с две-три невероятно красиви салфетки, което ме караше да си представям Кувейт като невероятно красив рай.
Кукличката не намигаше и не правеше нищо особено, като изключим факта, че беше очарователна в розовата си рокличка и розовата градина с розова арка, а аз розово си мечтаех, съзерцавайки я...
След това на село се появиха едни цветя. Май една леля ги донесе от гурбет в Либия. Тази картичка не беше като стандартните "мърдащи картички". Беше като обикновените - картонена, прегъната на две, а стерео картинката беше вградена отпред. За жалост, любопитството ми надделя над възхищението и аз я разглобих, за да я разгледам подробно. След това се оказа, че не ми бе по силите да я сглобя отново, но поне ми остана нейната най-важна част (ако е от някаква полза за техническите й характеристики, надписът вляво, погледнат огледално, гласи: "FILM KODAK EKTACHROME"):
Момченцето и момиченцето на кея ги намерих в един учебник по литература. Какво прекрасно начало на учебната година!
Две картички, за които нямам идея как са попаднали у мен, но са страшно красиви и с невероятна дълбочина на изображението; едни великденски яйца и пиленца:
и една зинма картина:
А Великденския заек го получих по пощата за един Великден.
В плик получавах и календарчетата. Годините на гърба им са в рамките 1981-1990. С изключение на това от Москва ' 85:
и тези патета:
останалите са по мотиви от анимационни филмчета:
"Ара, бара, пух":
"Волшебные фонарики":
"Кошки - мышки":
"Возвращение блудного попугая":
"Добрый гном":
Стерео картинките бяха част и от ученическите пособия - под формата на линийки. Още в първи клас ми подариха една, просто фантастична. В горния сектор се сменяха сантиметри и инчове, а под тях беше таблицата за умножение. Таблицата представляваше стотина правоъгълничета, които също имаха две положения, в два различни цвята: в едното положение се виждаха двата множителя, а в другото - произведението. Тази линийка ми донесе и две неприятности: във втори клас другарката ми забрани да я ползвам в час по математика, а някъде към седми някой ми я открадна. Таблицата за умножение отдвна я бях научила, но линийката ми липсваше и се надявах, че някой ден ще си намеря същата. Най-близкото, до което се добрах, беше линийка със стерео приказка отпред и таблицата, отпечатана на гърба. Макар че не можеше да се мери със старата, от носталгия купих цели две; но днес намерих само една половинка:
Приказката е "Муха-цокотуха" на Корней Чуковски:
Ето я все пак и цялата стерео линийка "Муха-цокотуха", добавена от isi:
После '80-те свършиха, а с тях - и манията по "мърдащите картички".
~~~~~~~~
Една стерео картичка и от ive: Снежанка! 
Добавям и тук мигащата или стерео марка на Катя Милушева :))
И една картичка от Simpra!!!  
И още една - от катя милушева! 🙂
Ето я и чудната колекция на tivesto  :
|
