Преди точно 19 години, когато беше почнало да се смрачава (или може би вече беше приключило), в хола беше включен телевизорът и вървяха новините.

Те традиционно си бяха скучни и по правило никой не ги гледаше, още по-малко аз. Сега като се замисля, имам само още един-единствен конкретен спомен от тогавашните новинарски блокове. Не зная датата, нито дори годината, но със сигурност е било преди да навърша 10, защото гледах новината по "Юность"-а в кухнята, на стария диван, т.е. преди Големия ремонт ’84. На говорителката ù отне съвсем кратко време да съобщи с равен тон, че на лицата X, Y и Z, осъдени за не знам си какво престъпление, са били изпълнени смъртните присъди. Не знам дали е споменала "чрез разстрел", но дни наред след съобщението в "По света и у нас" си спомнях екрана с черно-бялата водеща и си представях тримата осъдени, наредени като партизани до стената в едно мрачно подземие, а срещу тях, почти в упор, трима униформени с пушки от Втората световна. Въображението ми стигаше до този кадър, нещо не можех да си представя изстрелите. Въпреки липсата им обаче, новината се оказа достатъчно силна, за да ми се запечата в съзнанието, изтривайки всички останали новини, които със сигурност са минали през периферния ми слух преди и след нея (все пак всяка вечер след "Лека нощ, деца!" телевизорът си вървеше, нищо че никой не го слушаше).

Новините, които бръмчаха на 10 ноември, трябва да са били от следобедната емисия, не от вечерната, щом съм си приготвяла раницата за тренировка. Приготвях я в другата стая, но сновях и през хола за това-онова. При едно от скоростните ми прелитания, по път към раницата (понеже ми е закон да се приготвям в най-последния момент), осъзнах, че по телевизията са казали нещо много, ама много необичайно. Върнах се бавно в хола и невярващо се убедих, че не ми се е причуло. Точните думи съм ги забравила, но смисълът беше, че Тодор Живков вече не бил ръководител на Партията, нито държавен глава.

Няма да ми е за първи път, ако си призная, че в един период преди тази новина аз не чак толкова благородно съм завиждала на русначетата, които мине – не мине година и им се падаха три дни национален траур. Три почивни дни тоест! А пък на нас – нищо!... Нашият Първи – макар и да беше на достатъчна възраст в моите очи – се държеше и не даваше никакви признаци, че и на нас някога ще ни се паднат три празнични неучебни дни. Не, че другарят Живков ми беше направил нещо лошо, или че имах някакви основания да го мразя – не, напротив; просто ми беше дотегнало дългото чакане. Нищо лично, само бизнес... един вид...

И понеже дотогава единствено Онази с косата е имала право да свали някого от най-високия пост в партията-държава, ми беше някак несмилаемо... как така, без да е умрял... нали. Ама умът ми не го побираше! Какво означаваше това?! Дали означаваше, че вече не сме социалистическа държава и някой капиталист ни е превзел? Но не, не беше война – ако беше, щяха да кажат. Дотолкова бях свикнала с рекламното лице на БКП, че не си представях живота в България без него. И най-важният от всички въпроси, които си задавах: "Аз сега трябва ли да ходя на тренировки или не?" Може би всички правила бяха отпаднали?... Да, да, точно такива глупави мисли ми минаваха, въпреки че бях цяла осмокласничка и това предполагаше да съм малко по-умна.

В крайна сметка реших да отида на тренировка, но не си спомням дали там нещо сме обсъждали. Може би. Най-вероятно. Следващите ми новинарски спомени са чак от Великото народно събрание, от Кръглата маса, от Букурещ, от Чаушеску, от избирането на Петър Младенов (от кого?)... Обаче самият момент на 10-ти и първите няколко дни след това ми се губят.

Ако на някого от вас му звучат донякъде познато тия редове, то сигурно сме се засичали преди година. Тогава – миналия ноември – най-случайно открих вкъщи едни стари вестници. Част от тях бяха от около 9 септември 1989, останалите – от 10 ноември (± някой-друг ден). И ми стана толкова интересно, толкова интересно! Особено два от тях. От прочетеното останах с впечатлението, че даже на третия ден от събитието, в България не се говори официално за смяна на режима. Като че ли и новината за свалянето на Тодор Живков не беше коментирана. И се запитах: какво всъщност се е случило на 10-ти? Все си мислех, че на 10-ти са съобщили новината и на 11-ти всички радостно сме подскачали. А то не е имало чак такава гласност и подскачане. Не и в печата. Затова пуснах една тема в един друг форум (защо пък друг, когато тук не е форум) с цел изясняване на най-първите неща покрай 10-ти. Темата не след дълго беше заключена, но пък беше стигнала задоволителните 10 страници, в които се срещаха и ценни мнения (не знам доколко достоверни). За щастие си бях запазила този разговор, преди да бъде изтрит, и довечера може да го кача някъде, ако на някого му се прииска да прочете какво се е изговорило. (Edit: Готово – тук е.)

Сега бих искала да предложа на вниманието ви споменатите два вестника, които пробудиха интереса ми.

Първо една статия от излезлия точно преди 10 ноември брой на "Народна младеж", в която безстрастно, сухо и мирно се съобщава за случващото се в ГДР, като никъде не се споменават размириците, милицията, военните, нито се предвещава аналогична смяна на ръководството и у нас:

   

 

След това, ако желаете, разгледайте целия брой първи на "Планета" – изданието на в. "Народна младеж" – от 13 ноември – първият понеделник след 10-ти. Тоест третият ден извън режима. Аз лично го изчетох с огромно любопитство и изненада. Очаквах нещо по-революционно.

 

 

И накрая, ако вече съм ви досадила прекалено, можете да разкажете своя спомен от 10-ти. Или ако имате по-зрели от моите (т.е. не детски) политически наблюдения какво и как точно се е случило – споделете. На мен май никога няма да ми омръзне да чета за това.