"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
В поредица от статии ми се иска да припомня правилата на някои игри с карти от детството ни (което всъщност е част от проекта "Играчка-плачка", посветен на съставянето на "каталог" на игрите ни). Не си спомням по онова време да сме се забавлявали с повече от десетина. Имената им ще са донякъде условни, тъй като в отделни региони (даже квартали!) се "подвизаваха" под различни такива...
Първата ми любов беше балета. Вече не бях малка - 5-6 годишна, когато пожелах да ходя на балет. Тези, които ще имат това за професия, тръгват на школа от 3-4 годишни, най-често по желание на родителите си. А аз, 6 годишна, стоях пред голямото огледало в къщи, облечена в нещо като нощница - комбинезон - лятна рокличка: чисто бяло фино памучно хасе, право деколте, тънки презрамки - за мен балетна рокля, и си представях, че съм на сцена.
Имаше едно време една книжка Папагала Коко. Неотдавна Фюриъс ни припомни героите й, а след това на мен ми се прииска да споделя тук една сбъдната мечта.
Улица "Опълченска "№ сто тридесет и..., вход 3-и , апартамент 23- и. -
Моят приятел и съученик , който живееше под нас казваше , нашият Димитровски борчески квартал е голяма работа. Колко голяма работа е бил , малко се съмнявам. Защото когато се преместихме в Лозенец до хотел Хемус аз се чувствах като че ли съм напуснал "зоната на здрача " и съм се пренесъл в "квартала на богатите "...
Айдеее, последния час, по две стъпала наведнъж. Жигулата вече се подгрява,... брррръъъм, бръъм,... баща ми си мърмори под носа, не му харесва нещо. Майка ми, с не особено весело лице, събира багажа за два дни и подканя брат ми да й припомни какво му е поръчала за почивните дни. Как тоя човек успяваше да изклинчи и до днес не знам, но беше спец, оставаше си у дома, докато семейство Доневи допринасяше своя дял към процъфтяващото земеделско и животновъдско благополучие на социалистическото стопанство.
Годината е 1984. Големият брат (на пук на Оруел) все още го няма. Има го обаче отрядният председател на пионерски отряд "Васил и Сава Кокарешкови" в берковското II ЕСПУ "Христо Смирненски". И той е не по-малко опасен. Нищо не е убягнало от погледа му. Никой не е останал немъмрен , никой в този пионерски доклад не е добър, освен разбира се... освен аз, отрядният. Защото все някой трябва да е "добрият" и "за пример"😄
В по-долу показаният "Отчет" ще прочетете доста куриозни неща. Например "калолифер"- неизвестен предмет от близкото минало. Неизвестен поне на правописния речник Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети . В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?
Всичко е любов. А всичките думи от заглавието дори и моето име започват с буквата Л. Какво ги свързва ? Едно училище в далечните години около шестдесетте. 134 СОУ " Димчо Дебелянов ".
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети
. В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?
)