Много мило и черно-бяло, а най-хубавото е едно такова типично сливенско, топло усещане Това на снимките ако се не лъжа е Градската, а другото-Карандила.
Къде точно е къщата, Бегинс? (Живея в началото на Клуцохор, май за пръв път го пиша с гордост😏 )

Къщата беше на ъгъла срещу Спортния магазин (към автогарата кръстовището). Огромен двор (цяла вселена ни изглеждаше като малки, със смокините и райските ябълки); събориха къщата преди няколко години, сега там има мутренска кооперация. Това беше къщата на едната ми баба. А аз и брат ми сме израснали в Клуцохор 😉

 Ейй, успях и аз да я чуя най-сетне. Хубава е...брат ти дали ще има против да публикуваш текста?

Октомври (К. Сивов)

Октомври е вече. Усети ли -
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?

Октомври е, листата на смокинята
ми заговарят за надеждата,
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.

Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо й намигаха:
"Прибирай се, вечерята е сложена!"

По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,

да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано...

Октомври - време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?

Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.

Като малко по-рано регистриран, искам да кажа "Добре дошъл!" на Пл. Сивов.
(Мат.18:3)

 Оо, благодаря ти. Чудесен тандем сте вие с него май? Поздравявам Ви!

Благодаря за посрещането, отец; радвам се да те открия точно тук! Ако не станем като деца, както сме призовани, язък ни за всичко останало.

поздрави на всички
Пламен

Не ме ли позна от снимката в профила? 😄

Много нежно по детски ...
То детето се промъква на пръсти,
когато умореният възрастен в тебе заспи.
и се впуска в спомени дръзки,
и измисля различни игри....

Много хубаво и истинско, както е само в детството. А къде остана то, детството?!
Там... някъде отляво...и в този прекрасен клип. Поздравления!